Ти си късметлия.
От всички мрежари, които аз съм виждала (а те са доста ) само един беше съвсем същия.
Мисля си, че винаги, щем не щем си съзваваме някаква представа за човека от другата страна на монитора.
Усещането за присъствие ни липсва и затова си го създаваме сами, за да наподобим, може би, виртуалното на реалното общуване.
А то не може да бъде уцелено същото.
Затова хората са различни на живо, тъй или иначе.
А за загубата на време - съвсем не мисля че досега съм си загубила времето. Напротив. Спечелила съм много, много, много от писаниците си в мрежата.
Не само виртуално. Но и реално.