|
|
| Тема |
 Игра на думи |
|
| Автор |
medusa (Малко Меденце) |
|
| Публикувано | 19.05.01 10:27 |
|
|
|
Джейми каза, че си играя с думите…
Мисля си…май всички това правим с тях - играем си.
То няма и какво друго да правим де, те са за това.
Понякога, четейки ги, оставам с отворена уста - някой е успял да ги подреди по съвършен начин. А то никак не е лесно. Нали, защото знаеш какво искаш да кажеш, но то е като усещане и е трудно да намериш и подредиш по верния начин думите. Игра.
Сигурно ще кажете, че думите са недостатъчно за да изразят мислите на хората. Аз пък си мисля, че са си напълно достатъчни. Толкова неща съм чела, които го доказват, че никой не може да ме убеди в противното. Чела съм и съм чувала съвършени играчи. Обожавам ги! Съвършени стихове, съвършени пасажи в книгите, съвършени начини да ти кажат КолкоМногоЗначиш…
То е като да си играеш с клавишите на пианото и внезапно да подредиш няколкото тона в съвършена хармония.
Думите са си достатъчно. Те са нещо прекрасно за мен (хех, нали съм жена).
Понякога се премълчават. Обикновено става лошо след това.
А понякога може и без думи. Ама то е когато си казал достатъчно.
Един приятел ми каза веднъж "Как ли бихме си казвали "обичам те", ако ги нямаше думите? И правил ли го е някой някога наистина?"
Изобщо…играем си.
| |
| |
| 
|
|
