Правилно, няма смисъл да обясняваш на някой, който се мисли за сериозен какво значи да се пренесеш в един по приатен свят, както за живеене, така и просто за вътрешна наслада. Хората които са спряли да мечтаят и фантазират за мен вече не са хора (не ме разбирайте погрешно), а по скоро един вид роботи... От работа в къщи, после сън, малко телевизия (новини или спорт или филм), сън и пак на работа. Даже храната я приемат като задължение за ад могат да продължат живота си с неговата сива, даже безцветна скучност и безмисленност... Тоз който е забравил, какво е да си малък и да мечтаеш никога, няма да ни разбере нас (имам предвид рядката порода на мечтателите, както се изрази Mechtatel, което всъщност е и моето мнение), как мислим или как се чувстваме.

"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът."
"На всяка звезда, живот има." - Гьоте