Хайде, Ной! Плувай, Ной! Скъпи Ной! Да потъна в земята тъй, както в спектакъл на куклен театър! Да си сам в тъмнината, сред водния хаос и пустия вятър! Да се плъзга в кръвта ти безцветния пясък на ужаса хладен! Да си гол до безумие, жаден до смърт - и безмилостно гладен! Да си Ной! Да си прав! Със стълпени животни в нозете студени! С ужасени дървета, опрели в гърдите ти клони зелени! Хайде, Ной! Ах, на жълтия вятър големите устни от страх да играят! Плувай, Ной! Да затварят очите си птиците - да не искат да виждат и знаят! Скъпи Ной! Но ти трябва да виждаш! Да знаеш! Да вярваш! Докрай да не падаш! Защото си Ной! И защото спасяваш, спасяваш, спасяваш! И да пуснеш прекрасния гълъб - да литне крилатото конче... Аз съм сам! Аз те чакам! Ела... Аз съм твойто маслинено клонче! Всичко аз ти дължа! И най-вече това, че си всичко понесъл - и безкрайния вятър! И мечтал! И в копнежа си скръбен и дълъг си отправил към мен своя дъх, своя глас - своя гълъб! Той е в мен! Успокой се! И тръгвам към теб аз със толкова радост, че притихва големия вятър, студения страх и беззвездния хаос... И в най-малкия свят, и в най-малкия град във Бургас аз пристъпвам към теб! Аз съм с теб... Ний сме три милиарда! Хайде, Ной! Плувай, Ной! Скъпи Ной! XР. ФОТЕВ