Дали времената са по - меркантилни...да. Определено сега прагът на жизнения минимум в България е скочил многократно от преди последните 5 - 10, за повече години на не говорим.
Ама, не е въпросът и само "да оцеляваш".Щото, който е амбициозен и буден, не се задоволява с хляба и водата.
А, възрастта на студенството са....както казват хората, най - хубавите години. Ако тогава нямаш достатъчно пари и достатъчно самочувствие (едното е много свързано с другото), то, кога?
Ама, не е и само това. Стажантите, ако въобще изкарват някакви пари, те не са много.
Работата е там, че, в днешно време се следва плътно тенденцията от социализЪма, че, за всекиго трябва да има осигурено панелен уют и доплома за висше.
Висшистите във всички специалности са повече, от колкото пазарът може да поеме.
оттам, навсякъде, за да те вземат на работа, евентуално, на някакво що - годе прилично заплащане, гледат не само какво "знаеш", но и какво "можеш".
А, второто, моженето, се натрупва само в практиката.
Та, от тая гледна точка си мисля, че не е важното, на всяка цена да имаш 6 - ци в школото (университета) и то, по всички предмети.
Важно е да имаш знание, можене и самочувствие.
трите се явяват комплекс от много фактори, но водещ фактор е именно практиката.
И, последно, човек все някога му се налага да почне от нулата в професията. няма значение колко дипломи и 6 - ци е взел, когато не е работил по специалността, все си почва от 0.
Разликата между тези, които са работили по време на следването и тези, които са били концентрирани в студенсткия живот, купоните и 6 - ците е, че първите , като завършат, евентуално тръгват в кариерата с една база, от която могат веднага да отскочат - и като заплащане, и като израстване.
Докато на вторите тепърва им предстоят тези първи най - тежки и най - гладни, пробни години.
Животът е време. И времето е пари. Глупаво е, да прахосваш и едното, и другото.
|