Не, не мисля, че 300 лева на семестър са много.
Напълно уважавам труда на хората.

Защо обаче трябва да изучиш деца, които реално няма да учат. Да, те ще работят, да-те ще докарват пари, да-те няма да взимат от семейството си, но (без да обобщавам и да слагам под общ знаменател) те няма да учат. Защото според мен качественото учене наистина е учене. Всички сме учили набързо в края на семестър, за изпита, денонощно и т.н. Не е същото като перманентното учене през семестъра, няма какво да се заблуждаваме.

Мисля, че изместваш акцента-не е въпроса в това, че студентите работят, за да се забавляват и че родителите им нямат пари-такива има съгласна съм.
Но доста голяма част от тях учат нещо, защото трябва да се "изучат", а основно работят, изкарват пари, а следване, тапия и квалификация са даже не между другато, а както стане. Именно заради идеята на мама и татко, че децата трябва да се изучат. На кого е нуждно такова следване?

За мен добър вариант е не кандидатстване на всяка цена, приемането в някаква измислена специалност, а може би неквалифициран труд (дори) в началото, за да видиш как се изкарва хляба, и след това да прецениш какво ти се учи, вместо да хвърляш грешни пари на вятъра-било то и 300 лв, но както сама казваш-изкарани с пот на челото.

Ако мислиш, че 300 лева са много-трябваше да видиш децата, които се забвляваха в клуба, за който говоря, там под 60-70 лева на човека нямаше как да падне консумацията. От тук беше породен и въпросът ми-до каква възраст ни издържат родителите ни? Ако се издържаме сами-то за хубава заплата малко работиодателите ще те търпят да отсъстваш. Тогава, ако си студент, надали ще ходиш на някакви лекции и занимания въобще, като накрая ще вземеш една диплома, която на никой не му трябва освен за бройка.

Думи, думи и нищо повече