хаха... Нали точно пиасх, че са ми малки изискванията даже. И не аз съм отблъсквал, а мен са ме отблъсквали. Приемал съм всеки човек какъвто е и съм можел донякъде да го разбирам, независимо какви отношения имаме. Не съм се стремял да имаме еднакви разбирания с никой. Но виждам, че това явно е проблем. Трудно можеш да говориш напълно открито с някой, след като виждате живота по различен начин. Особено що се отнася до подобни близки взаимоотношения, мислел съм си, че трябва да съм повечко открит. Не казвам изцяло. Дори аз не се познавам изцяло. Но ето, разбирам, че това което начално привлича хората не е това което е другия всъщност, а не знам... някакви техни необходимости за нещо? Впоследсвие се оказва, че нещата изобщо не са според очакванията. Какво му е истинското на това? Не, че и аз не го чувствам за някаква необходимост, но... не е само това.

Ти пък поне търсиш нещо... Предишната 20 годишна с която говорих доста, оплакваше година, двумесечна връзка с нейната "голяма и единствена любов", която я зарязала.... Честно, ако не бях говорил с нея, щях да я сложа в графа умопобъркани. Просто не мога да разбера защо всички се мотаят из крайности. Извинявай, но практиката "срещи и раздели" също ми прилича на умопобърканост от типа "не знам какво искам". По този начин, надали ще се влюбиш "истински" в някой... Но хей, нали споменатото момиче се беше влюбила уж "истински". А в ситуацията последото което имаше е истинска любов...