Аз нема се хваля.
Щото времето не е дошло още:)
Не мисля, че имам навици, с които не бих се разделила за нищо на света, всъщност повечето навици бих завряла в ъгъла и бих размахвала пръст назидателно, в очакване сами да се мушнат в мишата дупка, но я няма. И си ги гледкам, и си ги кроткам, и ги охранвам даже (като кафе и цигара след/преди/без закуска), защото си мечтая как един ден ще ги изритам в дебелия. Всъщност ако човек е съвкупност от навиците си, то аз трябва да съм шизо и любимото ми заведение за купон е 4-ти км, освен това практикувам понякога и онова - нещо гадно за фасада, та никой повече да не бъде привлечен от личността ми. Обаче аз съм си гадна, без да съм (не искааааааам). Нее, не навиците няма да променя, а това което не мога да променя, е непрекъснатото пораждане на навиците. Как да не псуваш, като ти е опротивяло лицемерието. Как да не пушиш сутрин, като недолюбваш шефа дето вече пета година му гледаш всеки божи ден физономутрата. Как да не си гаден, като са ти подливали вода само зарад спорта бе, хората го можели така (никви задни мисли, никва недобронамереност, ай белите крилца сигурно си ги подрязват, та не личат много)
Но!!!!!!
Думата ми е за друго.
За кръшването. Ми как тъй - след брака няма да може.

Това е противозаконно, това е ограбване на личната ми свобода!
Ами ако се влюбя в някой (друг, като в просветлението на Сартр - адът, това са другите) и се започне една мъка......
Дам, ще кажете, любовта е оправдание, (тя за какво ли всъщност не е оправдание, кат се почне от Троянската война и се стигне до Холивудския панаир на брако-чешетанията), че и комфорта да съм омъжена може да си искам да си запазя.
И ми се е родила следната идея за брака - бракът е съвместно начинание, а изневярата - самотно. Но незнам дали някой ще и даде предимство пред сълзливите обяснения как хем краката в бозата, хем главата у райските облаци, хем апартаментчето (16тоетажовия панел) и количката на мъжленцето и прочее удобности и НАВИЦИ.... Това вмеждупрочим можело и нежелателно да се постига с трима-четирима разни - един у дома (къщовник брейййй), втори интимен и трети - интелектуален партьор, духовното ще го оставим за клубовИте (висини). Нали общуването имало четири компонената.
Абе навиците всъщност почват след брака, твърдя го с цялата си ОбЕденОст.
Като навика да лъжеш, като навика да УбичАш свекървата. Навика да изчакваш половинката да чете вестника по половин час в тоалетната. Навика да се провикваш сутрин от банята:"Милоооооо, ела да ми изтъркаш гърба". Навика да се мусиш на краткия секс или на прекалено дългия (за една мадама в ГЗС половин час било вече истинско издевателство над търпението и:РРРрррр). Навика в неделя да шъткаш на децата, да не вдигат шум преди 12. и т.н. и т.н. и т.н.
Но пак кръшнах от темата.
Ами ако се влюбя?
Само изневярата няма никога да ми стане навик. Защото се чалвам само мислейки по въпроса.
Ще речете, защо подхванах тази "хастарна" тема?
Ами защото чета разни писания насам натам, от онези сълзливо-романтичните. И си се хиля, тихо, налудничаво.
На това, че хората са факири в обличането на навиците си (еманация на нашия егоизъм) в красиви фрази.
Иначе нямаше да е измислен брака.
Защо въобще има брак?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Mapжeнa на 10.05.05 11:24.