Кой каквото ще да разправя, но жените , които твърдят, че мъжете им вършат и 40% от къщната работа+приготвяне на манджите и сервирането с отсервирането, са просто едни женици, които заблуждават не само околните, но и себе си, за да им е по-приятна жалката истина. Не ме интереуват някакви си 5 процента, и желанието на всички семейства само на приказки да влезнат в тях. Прибира се съпруга и сяда на компютъра. Може да е купил нещо за ядене, но само оставя торбите в кухнята, нищо повече. Та сяда, може да забърка един джин с тоник и портокал, но и това е рядкост. Не ти казва нито какво му се е случило, нито какво си мисли. питам дали ще ядем и какво, той казва "Каквото решиш" или дава бърз отчет на това, което е купил. И аз започвам да готвя, приготвям, слагам, топля, казвам че яденето е готово, прибори, чаши, пак казвам че яденето е готово, гляб, филии, сол, черен пипер, потретвам че Яденето Е Готово!, сядам и започвам да вечерям. Той сяда, казва че е много вкусно например, но между другото въздъхва, че видиш ли, перката на вентилатора или звиковата карта, или някакъв си там чарк /за който ме е изкихал незнам-си-колко долара/ пак се е пре....л, та трябвало еди-какво си, уф, нямал той късмет. Ама много е вкусно, браво муцка, страшна си....
И така...Е, разбира се, че се случват и пълни противоположности! И той понякога е мнооого по-добър домакин от мен, но да кажем в 20% от съжителството ни. И пак го обичам.
А! Той чисти с прахосмукачката, забравих!

-Защо винаги мислиш,че твоите проблеми са най-важни?!
-Защото са си мои!