В детското кошче ми беше първия проблясък на съзнание като че ли - в краката ми слагаха един голям кафяв мечок, голям за тогавашните ми представи, иначе сигурно един лакът и нещо, и една нощ както съм го гледала и черните му копчени очи са блестели на лунната светлина, /тука малко украсявам/ съм го помислила за жив и че ей сега ще се размърда и ще ме изяде. Та първия ми спомен е този - как аз рева и майка ме пита какво има, а аз отговарям "мечо ме гледа", и нищо повече не можех да обясня, незнам на колко годинки трябва да съм била. Естествено след тая нощ, големия кафяв мечок беше низвергнат и заврян в шкаф, а аз си гушках едно малко бяло мече, което ми е било любима играчка години наред и никви кукли не признавах, само това мече, дори и прано сто пъти и с проскубан плюш пак си го обичах :)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Fro на 12.06.04 16:35.