това със страшното тъмно или баба Меца в гората или торбалан :))) като дете ме "стряскаха", щото нали трябва с нещо да подвият перките.Ама глупендерче съм била, че да им се връзвам Щото наистина до преди години от тъмното ме беше страх...А и като се добави многото приказки изчетени, и без мярка развинтено въображение... )))
Спомням си брат ми веднъж така гнусно ме стресна! дебна го аз да го уплаша :))) скрила съм се и го чакам, доволна, че ще е гадна изненадата...обаче (той си пада по-гадничък ) си мислел същото....и дебнем се начи двамата....а аз на тъмно , разби'шли :))) чакам чакам чакам... и по едно време ..започват некви скелети да ми се въртят в главата,излизащи от гардероба, ръце се протягат да ме сграбчат....и това, забележи, са негови образи ( няколко нощи преди това ме тоормозеше с тъпите си разкази с неочакван край) , но вклинили се в тиквичката ми и излизащи точно когато не трябва :)))....еми забравих за какво се бях свила...до момента в които не видях залепената му физиомутра на вратата (тя наполовина е с цветно стъкло) ИЗвиках от ужас! :))) от моя си ужас! От страшното размазанохилещо се петно на вратата!
Е това беше края на безсмислените ми страхове!
другите като пораснах ги прескочих :)
Но като се замисля, и те бяха насадени. Страх да се отпусна във водата- това щото пак милото ми братче, в опит да ме научи да плувам ме потопи по-най зверския начин. Преодолях го....години след това.Или пък страх от куче дето бяга срещу мен-пак той виновен.Негов приятел беше го помолил да прибере за месец вълчака му...сибирски вълк казваха, че била породата му.....хубво. държеше го вързан...Ама един ден, ей тоя ден няма да го забравя, свирва ми - "намелесс , вика донеси ми ненамкво си". Отдалече се пазаря да го държи- той - "аве не ми се обяснявай, идвай".Отивам аз, ама ми треперят мартинките...И кво ми трявбаше, нещо го издразних (братлето, не кучето) и на бегом давам назад, а той , щото си е гламав, пуска синджира, и оня ми ти пес, нали държан сумати време вързан, като се втурнааа ....иии...ззазазабравих си посоката. А той, милия, да играе се затичал, кво като е вълче :)))
та така....ама сега не ме е страх :)

ух, многосеразпри...разписах тая вечер.

Редактирано от nameless на 12.12.03 23:12.