и аз не съм вярвала, че е така...ама и на мен ми се случи...не знам, не мога да кажа дали е закономерност...но пък за мое съжаление, аз се ....ми ..тъпо, ама се влюбих в такъв човек...не не, не измъченият му поглед ми е запалил фитилчето, ами това , че с мен някакси грейваше....да ама
дълга е за разправяне, но с няколко думи - с времето се опознавахме, уж всичко беше наред, аз споделях , разкривах се...съчувствах , помагах...но в един момент се усетих че цялото му тръшкане е една неудволетвореност от самия него си, прерастнала в злоба към всички около него...не можах да с справя, не успях да му разсея това....обаче задуши мен...и в момента в който реших да си тръгна...след много опити да се рамърда...ме гръмна... от вътре....всичко което съм споделяла ми го изсипа с най-циничен цвят...окаля всичко...абе...нямам думи...
та...след тоя ми урок, много по-внимателно (за себе си) подхождам с такива , ако ми се наложи...