видях ,че има персонални въпроси...
Мдааааааааааа,харесвам се,но се харесвам,защото не спирам дотук,а знам,че мога и повече....
Харесвам се,защото се боря до последно....
За да се обичам обаче ми трябва търпение,защото се дразня и бичувам слабостите си,свързани с нетърпението ми....
Искам бързо всичко,тук и сега....Нямам мяра.
Обичането на себе си предполага приемане на всичкото ти ,на слабостите ти ,а аз не приемам моите...И не прощавам слабостите на другите,които са подобни на моите слабости...
Очакванията ми са издигнати от мен самата и понякога са толкова високи,че обиждам себе си,когато съм се надценила.Също-ако личност,която страшно уважавам очаква нещо от мен-на основание уважението ми,което е и уважение към мен-се старая да има защо да се уважаваме...Разбира се-след преценка на очакването.Ако е допустимо и не е в конфликт с принципите ми и ме развива-да.Обществото също има своите очаквания към мен и за жалост трябва да ги съблюдавам,нооооооооооооооооооооо........изхитрявам се и пазя шаринията си с мои тактики...В това е силата ми-лицемерно,но битката за оцеляване е жестока.
А моите очаквания към другите са често големи-меря с моят аршин,но към хората,които обичам съм благо-компромисна....Защото подарявам,защото се смекчавам,защото Обичта изисква от мен,нещо,с което с удоволствие се съобразявам...
Най-обичам да не съм силна....Много е рядко това удоволствие обаче...

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....