Като начало нека правим разлика между норма и страхова невроза

За смъртта: Като малка мислех, че хората живеят до 70-80 години, кучетата до 15, рибките - колкото издържат в аквариума без да им се сменя водата и така нататък Като влязох в унито обаче, се наложи да порасна и да осъзная, че....всеки живее толкова, колкото му е отредено. И не знаеш кога...
Обикновено човек си философства тези неща на чашка и цъка енергично с език, докато слуша какво се е случило със съседа, брата на шефа му или лелята на магазинера, като дълбоко в себе си вярва че това се случва само на "другите"... Още не можех да осъзная какво се случва, когато един слънчев летен ден, докато бях на практика в ИСУЛ, подреждайки документацията в онкологичното отделение, стигнах до листа на собствения ми баща.. После имаше един период, в който се страхувах за всички които обичам, когато някой имаше проблеми, често не можех да заспя в нощта преди да излезат изследванията.... мъчение.
Решението е единствено в това да приемеш истината - истината, че всичко е възможно, че нищо не е сигурно и че има неща, които не зависят от теб.
Приела съм живота такъв какъвто е, не си крия главата в пясъка, понеже такава ми е професията, давам си сметка дори за неща, за които повечето хора нямат представа, но не мисля предварително и не се страхувам от нещата, които не зависят от мен - и без това времето за останалите е твърде малко, за да се пилее в страх