фронта.

Аз съм новият. Старите ме гледат, оглеждат.
Кво ми дреме. Не съм отишъл там заради старите, а заради работата.
Сега сигурно се чудят дали да ме поканят на бира. Кво ми дреме. Аз не пия бира. А и да пиех - мога и сам, нямам нужда от чужда помощ. Плюс тва, ква е гаранцията, че ония стават, само защото са стари? Гаранция - Франция. Колко стари съм имал... Ама от всичките помня само Венци и Марияна. Другите нещо ми се губят, защо ли...

Аре, отивам да си гледам работата.

P.S. Много кофти навик имам да се правя на непохватен, когато почвам нова работа. Не знам защо старите винаги се хващат на тая кука.
Май не трябваше да ставам журналист...

P.P.S. Не да ме поканят на бира, а да ме заведат. Ебаси...

Редактирано от Karl Terzaghi на 13.05.03 21:42.