Хитро! Всеки денфинира понятието истинска любов по свой си начин и точно това е проблемът в такъв спор. Е добре. Оставяме я настрана, да поговорим просто за любовта, влюбването, обичта... наречи го както искаш. Чувството, което ти дава криле, прави те поет и - както не веднъж съм казвал - кара в стомахът ти да пърхат пеперуди...
И тъй като всяка приказка трябва да има пука или извод нека се опитам да извлека една от тази. Поради позицията мина прост автор си позволявам да се идентифицирам с един от героите в приказката ми и да предположа какво си е помисли другия. Та ДБС би мислил, че има само един начин да обичаш - да даваш. Колкото повече даваш - толкова повече получаваш. Колкото повече получаваш - толкова повече разлюбваш. Най-важното е да се поддържа добър баланс между двете. Старай се да се влюбваш, пилей си емоциите - животът не е толкова дълъг, за да се пазиш. Не се страхувай от болката - защото тя само ще те направи по силен и ще ти помогне да поправиш грешките, които си допуснал, да се промениш към по-добро. И няма да те убие.. освен ако не си глупак.
Може би ще се запиташ и какво би си помислил другия персонаж.. едва ли етолкова важно, а и ми е трудно да гадая, но предполагам, че ще е нещо от типа на: Постарай се да не се влюбваш, да не пилееш емоциите си. Ако приемаш жените само като сексуални обекти и влизаш в живота, понесъл тежките доспехи на цинизма имаш доста по-голям шанс да опазиш сърцето си цяло. Защото ако някой ден наистина срещнеш НЕЯ/НЕГО, нека тя/той получи ненаранената ти любов. Ако ли не, нека когато се обърнеш назад установиш, че си положил всички усилия да го откриеш и пружините на лаеглото ти скърцат, дори само като ги погледнеш.