Потънала в гъстия сумрак. Потънал в удавения в тютюнев дим въздух. Потънал в дълбините на онази специфична незаинтересованост, съпътстваща всяко прекрачване на границата, отвъд която диагнозата "алкохолен делириум" е на капка разстояние. Потънала в черната пустота на не-мислите...
Заведението е от ония, които могат да карат понятието ъндърграунд да потъне земята от срам, Груб под от циментови плочки, грубо сковани от масивна дървесина барплотове, разположени до груби стени от гол камък. Напъхани тук - там из дупките на ронещата се колона, която крепи скърцащия гредоред в средата на помещението, няколко дебели свещи немощно мъждукат в лишения от кислород въздух. Огромен калорифер, от зората на соц прогреса се пъне да прокара бученето си между нотите на рок музиката...
Мястото си няма име, в него никога не е стъпвал крака на данъчен инспектор, проверяващи от ХЕИ или службата за Противопожарна безопаност.

Коч:-Копеле, ти мен уважаваш ли ма?
Четинесто брадясал субект с деградирал вид отваря едното от залепналите си очи и ндаига глава. Тютюневата завеса и малкия минусов диоптър не му позволяват да фиксира събеседника си, но той знае кой говори. Колелцата в мозъка му бавно се раздвижват и се разнася скърцане. А може би беше и гредореда.
Деградирал брадясал субект (в кратце ДБС):-Мдаа, уважавам та ами. М'чи как?
Коч: - Аз те обичам, копеле!
ДБС: --Е, аз не съм толкова пиян.
Коч: - И все пак жените са кучки.
(От тук нататък ще премахнем обозначението пред имената, защото диалога запазва същата си структура. Бел. А.)
-- Мнеее, жените са прекрасни.
- Кучки са!
-- Не бе, не са.
Казвам ти, приятелю - кучки са!
-- Ти просто не ги познаваш пич. Само ги използваш. Не си се научил да обичаш.
-Нали ги чукам, приятелю, за к'во ми е да ги обичам? В любовта има само болка. Така ми е по-добре. Много по-добре!
-- И няма средни положения?
-Няма!
-- Знчи няма к'во повече да говорим, Позицията ти изключва диалог, ти си знаеш само твоето. Категорично отричаш каквато и да било друга гледна точка.
-Защото съм прав. Познавам жените - не съм лъгал нито една от тяхм всяка знаеше много добре с какъв се захваща. И никоя не се отказа. Никоя! Те всички искаха да опитат - мен, копеле - искаха да опитат мен, неистово го желаеха. Влечеше ги тъмната ми страна, секса.... единствено той, и с мен му се отдаваха изцяло, без задръжки, диво и безсрамно. Кучки, кучки са жените приятелю. Всяка една си го заслужаваше, всяка една ще си го заслужава винаги.
-- Нещата имат и светла страна обаче. Ти познаваш само тъмната. Защото живееш в нея - там болката, която любовта може да причини не съществува. Докато в секса няма болка за душата. Ти се страхуваш, човече. Или пък не можеш да обичаш. Само че, спестявайки си болката трупаш празнота, или по-скоро липса на духовен пълнеж. Един ден ще се събудиш и ще прозреш, че вътре в теб е кухо. И тъмно. И самотно. Тогава ще ти е твърде късно за любов. Уви.
-Не вярвам да се случи. Сам съм си достатъчен. Имам и приятели. Нямам нужда да отдавам себе си на никоя жена. Не и аз...
-- Ето това не можеш да разбереш ти, старче, защото мислиш единствено за себе си - ти не само отдаваш. Ти също получаваш. И това, което получаваш е нещото, за което сам никога няма да си си достатъчен. Не очаквам да го разбереш - не и докато не познаеш любовта. Но как да стане след като не я допускаш до себе си.
-Така е, не я искам...
-- Да, така е...