авторитет,кумир и уважение- доста големи разлики....
Ще ти покажа границите за мен....
Авторитет е човек,който е вещ по определен въпрос,по определени въпрости,теми,умения,най е наясно с материала и може само да се спечели ако слушаш и учиш,като трупаш съобразно нуждите си,нивото ти на възприятия и интересът ти за в бъдеще...Признаваш му го и не го отричаш само ,защото и ти си авторитет за неща,които той не е знаел,които не е притежавал,които не са му приоритет..Мдааааааааа,може по-добре да си миеш зъбите от него,може да разбираш повече от вина/ма той може да е трезвеник/,може да разбираш от котки/той може да харесва и разбира от кучета/.....Приоритетите между авторитетите определят нивото на развитието ти и интересите ти...Авторитетите не са равностойни/най-малкото в очите на притежателите на различни качества и вкусове/Което не значи,че всеки един притежател на знания не ги владее,не е ценен за света и не разбира от нещо,което теб не те интересува..Само защото ти така казваш...
Кумир е идол,който сляпо ,без мисъл следваш,зомбираш се прехласнато и играеш на "Саймън каза...."Сектите са тъпкани със слабоволеви, вегитиращи създания ,прехвърлили отговорността за живота си и мисълта си на друг..На кумира си...Опасно и жертвено.Еволюцията тук е претърпяла излишно пънене и развитие....На кому е нужна мисловността като си само жертвено агне...?
Уважението е култура на ценностната ти система...То си следва и от обичта ти към хората...От необремененият ти поглед върху достойнствата им и некомплексираният ти поглед към себе си..Сравнение,признание,градация,ясно съзнание за това....Не говоря за стелене,за подлизурковщина и подмазване...Който има достойнство,има и уважение към заслужаващите го-именно на ниво уважение към себе си....
Комплексите карат отровените от тях да отричат всичко и да са затлачени със ненужна злоба,която слага черни очила на душата им .Така,невиждащи по-далече от увисналия си нос,комплексираните не уважават никой и нищо...С виждането на нечии заслужаващи уважение качества и умения ,те подсещат адът си,подчертават комплесите си...
Дори и като отричаш нещо,това не значи ,че не съществува...
Дори с нарочното си отричане ти признаваш значимостта му...
Ааааааааа,една връзка между авторитетът и уважението ...Аз разглеждах авторитетът като специализирано знание...Дори и да не те интересуват знанията по екзотични въпроси може да уважаваш специалистите затова ,че са специалисти,не се знае кога ще ти потрябва нещо...Тук просто уважаваш знания...Без да сравняваш със себе си на ниво градация-по-знаещ от теб,най-знаещ по тема,интересуваща и теб...Просто признаваш уникални знания.Ти не си предизвикан.
Уважението е по-общо...Включва и общи интереси..По-различно е ..Уважаваш и признаваш по-знаещ съмишленик...Често само благородните го могат..
А авторитетът може да се приеме и като общо излъчване и сила...На база общо уважение...Предхождано от страх или обич...

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....