много от проблемите на хората / човечеството идат от това, че когато нещата се закучат, обикновено опираме до нещо което някой "авторитет" е направил в подобна ситуация преди.

и какво като знам за милионите измрели преди мен, за да мога днес аз да не пукна от бяс например? И като знам за откритието на Дженер например? (ако не знете, питйте :)?

Май не правиш разлика между "знание" и "благодарност", т.е . оценяване...
Благодарен съм на себе си и на онези които са ме били по главата и са ми дърпали ушите за да науча нещо, но те не могат да са ми пример - дори ЛЕвски, макар че е икона и го уважавам - не просто няма начин - предпочитама кумирите ми да са ностители на "дарвин ауардс", за да не повтарям грешките им, но не и медалисти от Олимпиада примерно- мога да използвам достиженията им, но определящо е онова което знам и искам.
Прочие , нямам кумири...


Може да прозвучи грозно след сравнително смисления ми текст, но едно време в училище, един съученик заяви на красавицата на класа, която беще и най умната и любимка на даскалята "Знам бе, красива си, умна си, готина си, ама и ти сереш!" - та още по темата за "прекрасните авторитети"

"Не можеш да ме обозреш, защото съм необозрим..."