Сори ,че се намесвам,но искам само да кажа,че за да прецениш каква реакция ще предизвикаш трябва да познаваш човека..Защото иначе дори и да премисляш дълго,дълго, ти можеш да прецениш спрямо себе си и по твоите категории и критерии.Или по-общочовешки..доколкото ги познаваш..
Понякога първата реакция е най-правилната ,защото е искренна..
В зависимост от момента,темата,позицията и насъбирането на емоции заявяваш себе си, какъвто си си най-естествен и неподправен-спрямо човека и момента..Особено когато не искаш нищо от отсреща и се опиваш от свободата и правото ти на позиция...
Каквото сееш,такова ще пожънеш...
Та който иска да премислят спрямо него-първо-да допусне желанието за опознаване без да рита срещу възможното надзърване и виждане на нещо добро в него
2.да премисля своите думи за себе си и доколко е убеден,защото може да се наложи да ги защитава
3.Да премисля своите думи в контекста на казаното по темата..
И отсреща ще пожъне поне заслуженото..
Да не говорим,че ще уважава повече себе си..


Това,което съм- СЪМ!