Верблюди ще има сред нас, докогато не може да си ги обясним..След това ще изчезнат с описанието на форма и даването им на разголващо име,обезценени от погиването на мечтите ни......

Ето ти нещо от Рад. във връзка...

Тъй или иначе,ние летиме и падаме,във всекиго от нас е вселена по една прашинка от Икар,та като падаме превръщаме се в трева или дърво и отново пак се подемаме нагоре,все нагоре и нагоре,измъквайки от нозете си тежките воденични камъни.Изведнъж ми става светло на душата,че цялото човечество се стреми нагоре към висините подобно на Икар, но ми става и тъжно за милото човечество,защото ако приемем,че лети като Икар,то също тъй трябва да пада като Икар,засявайки земята със себе си.Източните народи твърдят,че Животът е стълба,по която се изкачват малцина,а слизат или падат от нея с хиляди.Дочуваме ли падането на тези 1000,или сме се вторачили само в изкачването на малцината?
"Падането на Икар"

Докато вярваме,ще има верблюди,ще има очакване,ще има неочаквано....
Човекът и днес е невероятен и приказен...дързък пред големия космос,той тръпне пред космоса на своето "АЗ".
Верблюдът е част от твоето АЗ,той е и твоят Малък принц....
Пожелавам ти приятен верблюд.....


Това,което съм- СЪМ!