|
Тема |
Re: Умението да прощаваш на себе си [re: Drakula] |
|
Автор |
_sense_ (непознат
) |
|
Публикувано | 26.02.03 11:15 |
|
|
За мен прошката предполага развитие в отношенията... независимо от посоката.
Посоката се определя и от желанието на другия да ми бъде дадена прошка,
и от нагласата му какво следва след прощаването....и от...
Ако не искам да ми простят? - не искам прошка,
т.е. за себе си съм решила – това е приключване на взаимоотношения.
И в тази връзка - ако прошката означава ново начало във вече вървян път,
то пътят, който предстои след нея може ли да бъде вървян по старому? Не може - мисля аз.
Ако ми простят непростимото
и по този начин ми спестят унижението друг да не зачете моето АЗ – Благодарна съм.
Това вече извиква ново качество в отношенията...нещо много по-......от преди прошката.
Духовност и зрялост, и воля да ги има тях...желанието да се грижиш и да отглеждаш нещо не е идентично със задължението да го правиш. Та затова, ако усетя даването на прошка като манипулативност, за да се възползват от благодарността ми и да я превърнат в задълженост – не я приемам, обреченост е и това е край.
За мен лично има нещо много по-трудно в прощаването – мигът след прошката, а не по-нататък.....
|
| |
|
|
|