Не си далеч от истината. Вече съм го казвала някъде из клубовете - когато човек не може да намери сам причина да се харесва и да има високо мнение за себе си, търси от външен източник потвърждение, че "Да, той наистина е такъв и онакъв". Подобни явления се наблюдават в природата много често. Не ти достига нещо, набавяш си го от околната среда. В случая - самочувствие. Това са хора с проблеми. Затормозяват се наистина, защото са избрали да търсят хора, които да повдигат (често по изкуствен начин) ниското им самочувствие, вместо сами да направят така, че да се харесват и да се гордеят със себе си. Едва ли има човек, който да не е минал по тоя път през младостта си. А някои просто не го превъзмогват и продължават в тоя дух години наред. Те постоянно гледат да се харесат на другите, да ги очароват, да им представят само "най-добрите си страни", очаквайки така жадуваната похвала и така необходимата доза ласкателства и комплименти. Тези хора никога не се държат естествено. По-скоро са приели една удобна маска за уж свое естествено поведение и ... лицемерничат. Не се ядосвам когато много от хората покрай мен ми демонстрират точно такова поведение. Не ги и съжалявам, въпреки че често се изкушавам. Просто си изигравам моята част от играта. Професионална деформация, но ми е любопитно да наблюдавам реакциите и поведението им. Дори мъничко се лаская, че са избрали да ценят високо (не безкористно, но все пак) точно моята оценка и накрая благосклонно ги възнаграждавам с това, което искат. Не, не им помагам така. В някои случаи се опитвам да им помогна, но резултатите са от сорта на: От къде ти хрумна? ; Да бе, да ; Може и така да е, но не виждам нищо лошо; Ти сега мене като пациент ли ме третираш? Хората упорито отказват да им се помогне. Тяхно право

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.