Съгласна съм само донякъде. Суровата истина трябва да бъде поднесена в суров вид, дори и да ранява. Но преди това трябва да си сигурен, че целта оправдава средствата. Трябва да си сигурен, че макар и силно наранен, обиден, засегнат ... другият ще ОСЪЗНАЕ скоро необходмостта от тази твоя причинена нему болка. За да можеш да поднасяш суровата истина в прав текст, най-малкото трябва да знаеш какво точно означаваш за другия. Дали той те възприема по необходимия начин. И мен много пъти са ме наранявали по такъв начин. След като съм преглъщала обидата и гордостта си, съм била дори благодарна. Но не на всеки. Човек трябва да знае докъде се простират правата му, къде точно му е мястото в графата "приятели" на близкия нему човек, какво може и не може да си позволи. Приятели и доверие губим, когато човекът просто не е склонен да променя толкова дълбоко вкоренени свои схващания и разбирания. Когато ледената стена, пред която си изправен, е трудно разрушима с джобно ножче. Защото просто нямаш необходимото оръжие, а отсреща няма нужното желание. Чувствителност ... мдааа ... и аз бях чувствителна едно време. И както "тъпанчето" на вътрешното ухо се втвърдява, подложено на постоянно нездравословни децибели, така и аз се "втвърдих".
Спомага оцеляването.
Тактичността може да се прилага с мяра.
"Честността е супер важна-някой път е честно да се замълчи."
С това съм АДСКИ съгласна.