Беше топъл есенен ден. Бай Жоре беше изкарал воловете на нивата и разкъсваше гръдта на майката земя. Вече приближаваше оня край на нивата дето в топлите следобеди посядваше на сянката на близката горичка. Здрачаваше се.
Изведнъж Бай Жоре замръзна. Нещо привлече неговото внимание. Нещо, което не беше виждал преди. Чувал бе за извънземни, но те бяха твърде далеч от неговото битие. От шубрака го гледаха две очи, облещени, като фаровете на джугана на Пешо Кръчмаря, дето караше с него ракията от вимпрома.
- Стоооооой - подвикна Бай Жоре на воловете и се втренчи в шубрака. Погледа, погледа па си рече : "Ако ша ма яде, да ма яде", а на глас каза :
- Я съм Жоре и орем!
Миг.
Бай Жоре се стресна от дрезгавия и измъчения глас долетял от храстите:
- Я съм горскио и серем!
........................................


r u still having fun?