Повечето български гурбетчии са хамелеони, наистина. Веднъж ми стана смешно когато слушах един българин, когато говореше за един чужд футболен отбор (от новата му родина). Аз самият съм си мислил, че най-приятното в общуването с чужденци е това, че не си длъжен ди бъдеш фен на тъпите им клубове. Знае се, че си различен.

Между другото, първият ми сблъсък с "позитивното мислене" беше в Чалгария - една американизирана българка (студентка в УНСС), която никога не е била извън БГ, ми четеше лекции по тази и много други теми.