Сигурно един такъв лаконичен отговор не звучи сериозно в случая... Затова ще си кажа всичко .
И мисля да започна от края. Прикривам се през по-голямата част от времето, това разбира се е изтощително и неблагодарно за мен самата... Но се налага и това е. Но дори и за миг не съм си помисляла да направя хората които ме познават прикриваща се свои приятели. Просто е абсурдно. Аз така си представям нещата - приятели или любими са онези, на които можеш да кажеш всичко, да поискаш всичко, да бъдеш всякакъв... Вярвам че имам приятели, а също и че приятелите ми имат мен...
От друга страна, именно това са хората, на които бих спестила депресиите си, злобата си... Просто защото ги обичам... И това не е прикриване, наложено от обстоятелствата.

А по въпроса за използването и интереса в един от постингите, какво ще кажете за следното ...
Класическо определние за любовта на Хегел: "Истинската същност на любовта се състои в това да се откажеш от собственото си самосъзнание, да забравиш себе си заради друго аз и едва в това отдаване и в тази забрава да намериш и да имаш самия себе си".
Модернистична версия (на Webster's Dictionary): "Любовта е емоция, основаваща се на възхищение, съчувствие или общ интерес"
С удоволствие оставям въпроса отворен...

jb was here... Anyone left alive?