на мен и без това още не ми е належащо, та заради това и не бързам не бих искала след някоя година да се събуждам до накой, когото дори не искам да виждам, да си разменаме на сила 2-3 думи и да се чудя с кой да си легна та уж да се чувствам пълноценно може би по-нататък в живота.... ще съм по-спокойна и по-лесно ще приемам чуждите недостатъци, а и той моите(не си мисля че нямам такива) завиждам на мъжете много само за това, че и на 45> могат да си имат деца, за нас тогава е вече доста късно, а аз искам да си имам така природата ме поставя в една зависимост, при която ще трябва да избирам дали да се съобразявам с тялото си /на жена/ или с психиката и желанията си