Здравейте, Темата е страхотна. Моят въпрос е : самият брак ли е рутина ? За пръв път се омъжих на 19 г. и дори не ми пуснаха Менделсон / не помня дали успях да заспя/. Обичах го, но сега след десет години си мисля че го направих, защото 1/ бях много влюбена и неопитна и 2/исках да не давам обяснения на родителите си защо закъснявам вечер. След три години съпругът ми замина в чужбина, а след още две, когато трябваше да се съберем, аз установих, че не мога да пренебрегна това, че тук ми е трудно, но съм бял човек, а там... Обичах го, но всичко свърши, когато разбарх, че той не иска просто да се съберем, а да се съберем там. Резултат - 10 годишна дъщеря. Сега живея от две години с мъж, които е с 11 г. по- млад. Много се обичаме и правим страхотен секс- като лекарство срещу рутината. Имаме бебе. А за сватба почти не сме си мислили .. Да рискувам ли?Искало ми се е да ми подари годежен пръстен като по филмите... А в секса рутина няма!