Интересувайки се от микро и макрокосмоса, включително устройството и действието на живите твари, допускам, че сложният начин по който работят, с точност до хилядни от процента, в среда, чиито параметри ако се променят на един процент (примерно отстоянието на луната от земята) ще ги убие, и с взаимовръзки по-сложни от тези в компютъра, допускам, че е възможно всичко това да е плод на създаване от Създател. Само допускам или по-скоро не изключвам такава възможност, но това, в което съм твърдо убеден е, че човекът в този всемир не е по-важен от амебата, и че ако този създател същества той се интересува от човека точно толкова, колкото човекът се интересува от амебата. Другото сигурно е, че прераждане съществува доколкото сме изградени от един малък набор от съществуващите атоми и когато умрем се разпадаме до тези атоми, които пък, примерно чрез храната или дори въздуха попадат в организма на други хора и стават част от техните сперматозоиди и яйцеклетки. Но това запазване на интегритета на душата и вграждането й като такава в ново тяло си е пълна измишльотина неподкрепена от никакви логични доводи. Напротив, всичко говори против такава възможност.