..отскоро имам нов компютър и гледам българска телевизия на него .. и да си призная родих се отново... усещането, че съм си в къщи се появи, макар и за кратко... душата ми се отвори... веднага отърчах до комшийката от горния етаж , ухилена до уши и развълнувана ... викам: Мацко, имам си ново компютърче, малко чудовище се оказа... на вратата седеше млад рус мъж и мигаше неразбиращо на парцали. Ви битте, вика ми младежът, вер сухен зи ? Мамка му, толкова се въодушевих от тази пуста телевизия, че чак забравих къде съм. И остави другото, ама като запецнах, ни на български ни на немски. Ам сега, че и челяка непознат, не е комшийката, тя барем ми е свикнала на странностите и запецванията, щото нали и тя чужденка. Брях, седя и го гледам право в очите и нищо не казвам. А ми иде да крещя на български: кеф, кеф, кеееефффф. Как да е окопитих се и му викам, че търся комшийката на немски, той вика: аз съм брат и, тя е на почивка...Ех, иде ми да му викна: ех, славянски братко, мога да си гледам българска телевизия, ама... той едва ли щеше да ме разбере, щото отдавна е забравил своята си опитвайки се да стане немец с мек полски акцент Но ме помисли за емоционално нестабилна и деликатно затвори вратата под носа ми. Та,така...обадих се на кака и и се похвалих, пък тя ми вика: браво, радвам се за теб, аз гледам, вика, Евроспорт дават тука малко баскетбол.... времена...
|