Проблемът, според мен, е че тези песни са създадени под натиск, а не са продукт на свободно вдъхновение. Сякаш селекционната комисия във всяка страна е седнала в заседателната зала и сякаш ги чувам по време на брейнсторминга да дискутират какво да се направи, за да спечели страната.

Едни например решават, че, тъй като единственото световно явление някога произлязло от конкурса на Евровизията е ABBA, то песента непременно трябва да е епигонство на тази група. По-добре да прилича на нещо и да спечели, отколкото на нищо да не прилича. Такъв е дизайнът на песните от Малта, Естония и Белгия например. Като чуеш АВВА ти си привиждат северни сияния, но и Малта се курдисала там. Малко дразни английския на певеца, но иначе не е зле. Белгийската звучи страхотно от гледна точка на поставения й проект. Най-близо до оригинала е Естония и също звучи страхотно. Както казах даже за взели и йониката с характерната бленда.

Обратно на очакването, вместо да предизвика дипли на северни сияния, норвежката песен е като излязла от съботна служба в синагога. Освен че Норвегия първа публикува във вестниците си карикатурите на южната си съседка, сега май и по музикална линия й удря едно рамо. Песента също не е никак лоша и си е в типичния еврейски тъжен стил, дето ти иде да си скъсаш косите от мъка.

Южната им пък съседка, на пук на всички, се представя с ретро от ония добрите времена на западната цивилизация – няма да ви уйдисаме на циганизацията, туркизацията, арабизацията, гърцизацията и чалгосването, макар и пазарът вече да го бил изисквал и било имало някаква си борба за някаква си награда в Евровизията. И Джони дето обича Кони няма шанс да бъде изместен от smarty дето си мисли, че е цар и се е натрапил на купона. Защото smarty не може да играе туист като Джони и doesn’t feel the groove (нищо че на Джони карикатурите му не са смешни и е малко смотан). Иначе песента като цяло, за жанра си, е страхотна и милсля, е в тройката на този конкурс.

На заседанието в друга група страни пък като че ли се е взело решение да се надпяваме. Да вземе например Румъния. На такъв може да излезе само Азис, най-големият глас в историята на българската поп-музика. Има нещо притъпено в гласа на румънеца, но ще е достоен конкурент на Азис. Азис, за пръв път в българската поп-музика, може да се бори за европейска, ако не и за световна сцена. Той обаче има проблем, който не се корени нито в етническия му произход, нито в сексуалната му ориентация. Проблемът му е, че излъчването му е каспичанско и костинбродско. Провинциално. Този проблем е поправим. Какви ли не чалгаджии е видял света, които, поставени под строг контрол от талантлив водач са излетели в небесата. Какво ли би бил Мик Джагър, който, като си помисли човек, не е и кой знае какъв певец, ако го нямаше Кийт Ричардс да въвежда дисциплината. Видяхме какво стана от Пол Макартни като се изплъзна изпод контрола на Джон Ленън и Джордж Мартин. Какво е Пол Макартни след Бийтълз – нещо, прогресивно превръщащо се в нищо. Така че и на Азис това му е проблема – разни кузовци, музовци и пейнъри до никъде няма да го доведат. Светът трева не пасе и и хич и не иска да знае за велинградска естетика.

Има и една друга група песни, дето на заседанието е решено да бъдат като на Бритни Спиърз, Бакстрийт Бойз и подобните им кахърни, но с весел ритъм и подскачащи момченца песни. Такива песни сега били вървяли. Айде да не ги изреждам, че ме мързи пак да ги прослушвам и да ги търся.

Наистина, една песен, която се откроява на общия фон е полската и то заради първия и втория си дял. Там певецът изгражда жестоко (изключваме тривиалния увод), за да стигне до бриджа, където изведнъж пропада в мегатривиално мотивче. За кво беше тоя напън? И дамското гласче, и то допринася да се скапе пейзажа. Полският звучи също жестоко, но някакви “служебних прошбах” се прокрадва, дано не е това, което си мисля.

Има и песен, която просто си е песен и това е на Ирландия. И нея леко сме я чували, но е приятна и добре изпята.

Няма да се спирам на песни от Съветския съюз, като тези на Кипър, донякъде на Словения и не знам какво още, че вече ги забравих. Словенецът също е конкурент на Азис, но гласът не прави песента. Една съветска песен не може да бъде спасена и от най-добрия глас. Виж, човек без глас като Стинг може да те гръмне, но това се дължи на онези компоненти взети заедно, дето правят шедьовъра. А той по схеми няма как да се пръкне, трябва вдъхновение, трябва талант.

Засега, преди да съм чул и останалите, се спирам на датската, полската, ирландската, албанската, белгийската, естонската, малта и т.н. Нещо такова, приблизително така подредени.

Айде, ако ми дойде музата, пак ще драсна ред, а може и два.

P.S. Благодаря на Tomoe, че даде линка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите