Незнам дали съм прав - може и да не съм. Просто разсъждавам на "прима виста". В конкретния случай могат да бъдат изложени достатъчно аргументи и за двете гледни точки: "журналист произвежда сензация - конкурентите мълчат" и "журналист показва на обществото нещо до болка познато - новините показват Новини". Може и трета да има, но още не съм си изпил кафето
Това с правенето на "нищо случило се" си е цял синдром в родните медии. Например, журналисти сгащват някой и му задават въпроси, а после в съответната емисия се появява един и същ синхрон. От 10 мин. задаване на въпроси - 30сек. отговор! И всеки, освен този, който е задал правилният въпрос, бяга с текста "в отговор на журналистически въпрос еди кой си каза". Никой не казва, че журналистът А от конкурентната медиа Б, е задал въпрос на място и обект В е отговорил на въпроса с това, което са искали да чуят всички. Или пък просто въпросът е бил достатъчно провокативен, за да каже някой нещо си. Сега се сещам за един конкретен пример. От края на по миналата седмица.

в-к "Стандарт": Копола позира специално за стандарт с фланелка с надпис "Свобода за българските медици в Либия".

в-к "24 часа": Журналист от бТВ подари на Копола фланелка с надпис изразяващ съпричастност със съдбата на медиците ни в Либия. Режисьорът отказа да я облече, за да не бъде въвлечен в политическа кампания, но я подържа за малко.

(цитирам по памет)

И в двата случая никой не е излъгал, но единият от двата вестника е бил точен и коректен, т.е. спазил е наскоро приетия етичен кодекс на българските журналисти.

П.П. Геврек, примера с Карбовски и статията му в "Стандарт" ми е смешен, като него самия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите