Малко измести темата.
Тук ставаше дума за друго.
Но споделям мнението ти, с огромно съжаление.
Оглеждам се, мъча се да предпазя детето си, но каквито и методи да прилагам все ме обвиняват в старомодност - "че кой прави днес така бе мам, я погледни останалите"! ... и аз се оказвам принудена тихомълком да се боря с останалите, вместо да насоча енергията си в по-полезни за детето си неща! ...

Понякога, за да заспя, се успокоявам с мисълта, че и в другите семейства е така, макар да знам, че това не може в никой случай да бъде някакво оправдание за безсилието ми!

Та в този смисъл изказах някаква защита в предния си постинг - защото от момента в който се родят децата, мисълта на майката вече е изцяло ангажирана с тях, пред каквито и обстоятелства да е поставена, дори и да не го показва, да не и личи. И когато не е изоставила децата си, когато има кой да и помогне да вземе глътка въздух, па каквато и да била тя, това в никой случай не може да се нарече безотговорност и липса на морал.