|
Помните, в антиутопията на Дж. Оруeл "1984" навсякъде висяха напомняния "Големия Брат те гледа". Всемогъщество и всеприсътствие. "Големия Брат" беше символ на тоталния контрол на държавата над "малкия човек". Това е и в основата на “новото” “реалити шоу”. Историята започва на 16 септември 1999г. в Холандия, когато е излъчено за пръв път.
Какво се крие зад името “Биг Брадър”? Шест жени и шест мъже се настаниха на 18 октомври в къща, където ще прекарат 91 дена без връзка с външния свят следени от камери 24 часа в денонощието.
Който издържи!? ще получи 200 000 лева. Първото нещо, което се натрапва е фалшивата “реалистичност” на така нареченото “шоу”. Условията в къщата-затвор са истински лукс в сравнение с домовете на повечето хора в истинския живот. Ако маститите продуценти търсят истинска аналогия с действителността, защо не поставят 12-те в апартамент в ж.к. “Люлин” например или защо не ги пратиха във “Факултета”? Гарантиран екстрем! Господата от “СИА” явно считат, че джакузито е сериозно изпитание на психиката. Сценария е предварително зададен при положение, че хората са “подбрани” по незнайни, но все пак нечии критерии. За каква реалност се претендира тогава? Но това е само видимия цинизъм.
Невидимото е атаката срещу човешката индивидуалност и правото на лична свобода. Опит да се експлоатира тъмната страна на човешката душа, да се внуши, че да си воайор е нормално и забавно. Правото на личен избор, на лично пространство се превръща в стока. Може да купиш най-интимните мисли на човек, да ги хвърлиш на тълпата, и да чакаш печалбата. Тълпа, която бавно и методично се опитомява да изпада в екстаз, когато и предлагаш да види и да си плати за собствения и живот. Предлага се копието пред оригинала, представлението пред действителността. Свещенна е само илюзията, истината вече е профанизирана. Любов, гняв, секс, фекалии, тела и мисли - всичко е на показ, в прайм тайма. Неонацисти по стадионите, чалга, Трифонов, кеч, Канал 2001, Кеворкян, сапунки и сега Голямото “шоу”. Дебилни зрелища за роботизираните и стресирани хора.
Мнозина ще нападнат с аргументи “Те сами са поискали да бъдат там”. Трагедията идва не когато наркодилъра те търси, за да купиш доза, а когато ти започнеш да го търсиш. От гледна точка на психологията и въобще на науката, това е твърде далеч от разработваните проекти за хора, поставяни в затворени, изкуствено създадени екосистеми, където те трябва да оцеляват. В “Големия Брат” имаме шепа хора примамени чрез най-баналната, но и най-универсална стръв днес – парите.
Днес са 12, утре 100, накрая може да сме всички. Ние сме потенциални престъпници, на които трябва да се внуши, че да си наблюдаван е привилегия и малцина са бого-тв-избраните? Един англиийски депутат на въпрос не са ли камерите нарушаване на основни човешки права отговаря така: “Невинният няма какво да крие”. Подобно шоу е атака срещу индивидуалността, която тук и без това беше методично унищожавана от болшевишкия режим. Какво ни се предлага днес? Един съвременен, лъскав лагер “Белене”? Веднага си спомняме и лениновата фраза, че "социализъм - това е отчет и контрол". Партията е заменена от “свободния” пазар.
За мнозина това звучи като писания на параноик. Нали става дума просто за някакво шоу, като не искаш не гледай, казват те. Само, че ние не коментираме отвратителната естетика на порнографията “Биг Брадър”, техническите гафове на екипа и най-вече високо интелектуалните достижения на участниците. Всеки е свободен да гледа и търси каквото иска, и за нас това е жизнено важно. Въпросът е за легитимността и внушенията на подобни “творби”. Зад лъскавото ТВ шоу има и други мнения, които са несъвместими с жадните за пари “свободни”, български медии и шоу БИЗНЕС, и те никога няма да допуснат подронване на рейтинга. За тях радостната новина е, че от догодина ще си имаме нови паспорти с биометрични елементи като ирисови данни и пръстови отпечатъци. Това съобщил Георги Петканов.
Целта е очевидна и за съжаление не е просто плод на наша параноя. В обществата, където има автономно мислене и гражданска позиция този проблем отдавна е на дневен ред. Активисти провеждат радикални акции против тоталния контрол над живота. Унищожават се камери, местата, където има такива се обозначават със стикери, за да знаят хората, че са следени и записвани. Пред камерите се закачат постери с надписи: “Защо не слагат камери и в църквите? Или там всевишния ни наблюдава?”, “Кой наблюдава наблюдаващите?”, “Ти си наблюдаван, защото си заплаха за тях”, “Светата двоица – бог и телевизия.”.
В този контекст е и пророчеството на теоретика на "новите леви" Херберт Маркузе. Признавайки, че технологиите се превръщат в оръдие за поробването и контрола над личността, той е добавил - тези технологии при определени условия ще станат и оръдия на освобождението. Ги Дебор в “Обществото на спектакъла” казва: “Целият живот на обществата, в които господстват съвременните условия на производство, се проявлява като необятно натрупване на спектакли. Всичко, което по-рано се преживява непосредственно, сега се извежда в представление.” Пак там той пише: “Отчуждението на зрителя в полза на съзерцаемия обект (който се явява резултат от неговата собственна безсъзнателна деятелност) се изразява в следния образ: колкото повече той съзерцава, толкова по-малко той живее, толкова повече той се съгласява да признава себе си в господстващите образи на потреблението, толкова по-малко той разбира собственото си съществуване и собствените си желания. Външният характер на спектакъла по отношение на човека действително се проявява в това, че неговите собствени постъпки не принадлежат вече на него самия, а на друг – на този, който му ги представя. Ето защо зрителят никъде не се чувства у дома, навсякъде е участник в спектакъл.”
Сега новата модерна власт предпочита да се крие в сенките и да наблюдава поданиците , а не да бъде наблюдавана от тях. “Моделът на Паноптикума на Мишел Фуко, отнасящ се до модерната власт, се основава на същото допускане. Решаващият фактор в тази власт, в която надзирателите са скрити в централната кула на Паноптикума и я упражняват над питомците, заточени в крилата на звездообразната сграда. Тъй като никога не са сигурни дали надзирателите ги наблюдават, дали тяхното внимание е приковано от другите крила, дали те са заспали, дали си почиват, или са заети по друг начин, питомците трябва винаги да действат така, сякаш в момента са под наблюдение. Надзирателите и питомците (затворници, работници, войници, ученици, пациенти или други) обитават “едно и също” пространство, но са разделени от диаметрално противоположни ситуации. Първата група вижда безпрепятствено, докато втората група трябва да действа на неясна и мъглява територия.” Близко до идеала за пълната изолация е стигнал американският затвор, като например “Пеликан Бей” в Калифорния. “Манипулацията чрез несигурността е същността на главния залог в борбата за власт и влияние във всяка структурирана цялост – най-вече в нейната най-радикална форма, т.е. в модерната държавна бюрокрация.” пише Зигмунд Бауман.
Технологията вече позволява глобалното и всеобхватно наблюдение, остава да се “убедят” хората да се откажат доброволно от правото си на личен живот. След събитията от 11.09.2001г. живеем в свят в който идеята за “Големия Брат” на Оруел вече не е научна фантастика. Наблюдавани квартали, мултиплекси, хипермаркети, надзиравани публични пространства, въоръжена охрана и електронни портали – всичко това днес е насочено срещу нас, нежеланите хора. Задълбочаващата се безизходица, трайната липса на социална перкспектива в глобализиращите се пост-индустриални общества и новите технологични заплахи означават, че предпазните мерки, които ние обикновено взимаме, за да защитим своя личен живот от другите, няма да са подходящи срещу един обмислен опит за нарушаване на неприкосновеността. Обществото става “прозрачно”. Добре е да не забравяме това. Ние ще продължаваме да бъдем следени, защото за правителства, корпорации и всякакви властови структури ние сме разглеждани като заплаха. Заплаха за тяхната власт да притежават живота ни.
Да си наблюдаван не е привилегия и шоу, а престъпление!
LGB IMC Bg
|
“Биг Брадър” или “BiG Оглупяване”
