|
|
| Тема |
 моля, прочетете това |
|
| Автор | eднo дoбpo мoмичe (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 20.02.03 13:53 |
|
|
|
На 13 февруари 2003 година внезапно почина акад. Димитър Мишев. Искам да Ви разкажа малко за него, защото той беше един много специален човек и щом сте в този клуб е малко въпрос на обща култура да знаете за него.
До смъртта си той беше директор на Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия при БАН. Акад.Димитър Мишев има над 40 годишна изобретателска, конструкторска, научна и преподавателска дейност. Още на 19 годишна възраст участва в създаването на телевизионната техника у нас, а по-късно осъществява и първото предаване на БНТ. Една от книгите му е посветена на историята на телевизията в България. Той преподаваше “История на телевизията” във Факултета по Журналистика при Софийския Университет.
В областта на космическите науки е основател и ръководител на дистанционните изследвания на Земята от Космоса – направления, в което България е призната за авторитет в света. Признаването на България като 18-та космическа държава и извършването на първия българо-съветски космически полет са част от неговите неизброими постижения в изследователския му път. Научен ръководител и конструктор на многобройни видеоспектрометрични системи “Спектър 15” и уникалния “Спектър 256”(работили до последните мигове на станцията “Мир”). Разработва и космическите апарати “Фобос” за изследване на Марс.
Акад.Мишев има над 66 изобретения и патенти, над 400 научни статии и книги, преподава в няколко университета. Член е на 3 международни академии и чуждестранни научни организации. Вицепрезидент два мандата на Международната астронавтична федерация /МАФ/. Единственият учен записан три пъти като златен изобретател на България. През 2001 година той стана десетия учен в света, удостоен с наградата на Международната академия по астронавтика за фундаментални изследвания “За съществен и дълготраен принос в развитието на Космическата наука”. На 5 декември миналата година той получи наградата "За особен принос в науката", която се присъждаше за първи път от Министерството на образованието.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
Из речта му при връчването на наградата за особен принос на 5 декември 2002
...Имах изключителното щастие да уча в класната стая, в която големият български композитор Панайот Пипков написа химна “Върви, народе, възродени”. Имах рядката възможност да чиракувам и работя със световно известни български учени и специалисти, а по-късно и с чуждестранни такива. Съвместната ми работа с тях ме убеди, че трябва да се познават и признават истинските постижения на другите, че трябва да бъдеш изцяло отдаден на своята работа и безкрайно честен, че трябва да популяризираш постиженията на своите колеги в областта, в която работиш, както у нас, така и в чужбина...
...Ще кажа още един път, че моите успехи в науката (ако приемем, че имам такива!) са свързани със съвместната работа с моите сътрудници, докторанти, колеги от страната и чужбина. Живея с усещането, че още не съм направил най-важното...
...Мечтая за времето, когато на науката и на тези, които се занимават с нея, ще бъде отделяно необходимото внимание, стимулиране и финансиране. Когато всички ще са убедени, че това не е алтернатива, а императив. За да бъда сред първите....
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Благодаря Ви, че прочетохте тези редове. Радвам се, че познавах този човек и ще си спомням смехът му.
| |
| |
| 
|
|
