|
|
| Тема |
 До първенеца на Румъния 04-05.08.2012 |
|
| Автор |
Жopo Лeвckapя (планинар) |
|
| Публикувано | 07.08.12 17:01 |
|
|
|
В събота и неделя направихме една приятна разходка до Румънския първенец Молдовяну (2544 м). Тръгването от София беше към 10, което не се оказа грешка, но начинът, по който влезнахме в Румъния си беше направо гаф. За да спестим уж време и километри решихме да излезнем от България с ферибота на Оряхово. Това ни отне повече от два часа и половина и ни бръкна в джобовете, като за четирима души и автомобил дадохме 85 лв. Взехме веднага след това винетка и започнахме да навлизаме постепенно на север в Румъния. Имахме карта и се оправихме горе долу без много да се лутаме, като минахме през няколко големи градове и много села. След като стигнахме град Питещи хванахме пътя за град Къмпълунг и скоро се отделихме в северна посока към последното село, докъдето има асфалт. Името му е Слатина и е разположено в подножието на Южните Карпати. Оттук хванахме черен път с дължина 39 км, който се движи покрай река Валеа Реа. Интересното е, че стигнахме до края на този път за време, за което в България се стига от София до Стара Загора, някъде около час и половина. През цялото това време виждахме много хора, направили си биваци покрай реката и опънали тежки софри. Така близо до края на пътя и ние си намерихме място, където да опънем палатките, което беше в близост до голяма група румънци запалили огън. Позабавихме се малко в тъмното с опъването на едната палатка и веднага при нас дойдоха хора от групата да помогнат. Зарадваха се, като разбраха, че сме от България и започнахме да си говорим на смесица от английски, румънски и български. Обаче има една дума, която на всички тези езици е еднаква и не може да не я разбереш - Rakia Колкото и да се въздържаме за тези неща, нямаше как да им откажем....
На следващия ден след ранно ставане тръгнахме към първенеца. Още в началото се захапва един голям склон, като се изминават повече от 500 метра денивелация за около час...
Скоро зърнахме и самия връх...
Зад нас остана внушителната долина на река Валеа Реа, по която дойдохме...
След като изкачихме склона навлязохме в циркус, откъдето зърнахме Молдовяну и разположения вдясно от него Виста Маре (2530 м)...
На езерото под върха имаше палаткуващи...
Наклонът скоро отново стана сериозен. Тръгнахме по източния ръб към Виста Маре...
На места имаше откатерване, но като цяло не е много трудно. Бързо стигнахме до върха...
...и тръгнахме към първенеца. Между двата върха има участък, който е обезопасен с въже, което може и да не се ползва, ако времето е хубаво и скалите са сухи. В противен случай е добре да се хване човек за него...
Поглед назад към Виста Маре...
След като преминахме участъка с въжето ни останаха няколко минути до първенеца. Много скоро бяхме вече там...
От върха определено имаше какво да се види...
Молдовяну като първенец на Румъния беше стабилно посетен от туристите в северната ни съседка. Определено климатичните условия бяха перфектни и върха беше много гостоприемен. Постояхме малко горе и започнахме бавно слизане надолу. Интересно е да отбележа, че маркировките в планината бяха във формата на кръг, триъгълник, или лента както при нас. На билото източно от Виста Маре пък имаше заслон, който обаче е използван предимно от овчарите. Постепенно времето започна да се смрачава, но явно му бяхме симпатични и заваля сериозно след като слезнахме и влязохме в колата. Сега ни оставаше дългия път покрай долината и отиване до Букурещ, откъдето през Русе трябваше да се прибирим в София. Лошо, че хванахме задръстванията в неделя вечер на влизане в румънската столица, но нямаше как да ги избегнем. В София си бахме малко след 02:00 ч., но останали доволни от една перфектна разходка в една голяма и красива планина.
Бъдете Здрави!!!
Жоро
| |
| |
| 
|
|
