|
Рекох да намина да видя и в този край на Рила какво става, че зимата вече се кани да си тръгва. И така, в събота в девет и петнайсет поех от Боровец нагоре. Ски пътят по реката беше доста добре утъпкан, имаше и доста следи. Горе си личеше, че духа, но кабинковият лифт работеше. Преди хижа Мусала вятърът леко беше понавял, но отпред някой упорито правеше стъпки. На хижата сложих снегоходите и излязох напред. Тъкмо минах Леденото езеро и отдолу пристигна ратрак, натъпкан до козирката. Нагоре по въжето също се качваше голяма група... абе, голяма навалица този ден!
В един и половина се появих на върха. Горе варненците вече се снимаха. Станцията е затрупана от снега и се влиза през покрива, но аз останах отвън. Не че имаше нещо за гледане - умерен вятър и мъгла...
По някое време сложих снегоходите и напуснах върха. Оказа се, че изобщо не трябват и скоро ги махнах - от Малък Близнак нататък вятърът се засили доста и стана на пориви, половината от билата бяха напълно издухани, а наличният сняг - добре стегнат. После Голям Близнак, Маришки връх, Овчарец... Както бях недоспал трайно, да имаше едно легло на тоя последния връх... краката сами си вървят, а на главата й се ще да си полегне... нищо, дойде и слизането към Джанка. Горната половина от склона беше само трева. Чудех се дали улеят под седловината няма да е надухан с много сняг, но не, съвсем се беше свил.
Скоро стигнах до хижата. Вратата й беше отворена и беше навято със сняг по стълбите чак да втория етаж, също и в хижарската стая. Затова, след като проверих тече ли чешмата отвън - течеше под леденото си куполче - намерих лопата и изринах снега навън. Слънцето беше твърде високо, да не ми се спеше толкова, бих си походил още... нищо, друг път. Имаше твърде малко дърва - за едно-две паления, а беше твърде топло, затова не се занимавах с печки.
Цяла нощ вятърът бучеше навън. Непрекъснато се чуваха звуците на хижата - хлопането на ламаринения покрив на пристройката, скърцането на летящата врата в коридора долу от течението, свиренето през процепите...
На сутринта към седем се появих навън. Вързах вратата с тел, но бравата й е малко несигурна. Вятърът се беше засилил, но не беше студено. На Джанка помислих малко - дали да не ида към манастира, обаче от запад се виждаше идващият фронт и реших, че сега не ми се търси пътя натам. Завих обратно по вчерашните си следи. По върховете на места духаше доста силно, облаците ту се спускаха, ту откриваха гледката. На Мусала вятърът внезапно отслабна и заваля сняг. Влязох в станцията, вътре се беше разположила друга варненска група (поздрав на тях). Беше твърде рано, но все пак тръгнах надолу. Под Леденото езеро срещнах и колегите. Надолу Боровец ме посрещна със силен мокър сняг.
Е, този път - толкова...
|
До Грънчар и обратно
