|
От Клисура до хижа “Ехо”
Малкият градец Клисура (720 м н.в.) е закътан дълбоко в пазвите на междупланинието, свързващо висините на Стара планина и заоблените дипли на Средна гора. В неговия център, на историчския площад “20 април” е издигнат читалищен дом-паметник на априлци, в който днес е поместен историческият музей. В средата на площадчето светлее белокаменната фигура на Никола Караджов, тукашен ръководител на Априлското въстание.
От площада се тръгва по основната пътна връзка на града към паметника на Боримечката, мотела на СБА, горския разсадник и пътния възел, изграден западно от отбранителните позиции на клисурци през април 1876 г. и издигнатия тук паметник-обелиск "Зли дол".
При разсадника пътното платно се “разделя” на три платна. Маршрутът за х. “Ехо” е маркиран бяло-жълто-бяло по средното платно, повдигнато на мост - второ ниво, над главния път Пирдоп–Клисура–Розино, който е част от пътя София-Бургас. По едната негова лента, в посока към х.“Ехо”, става включване в главния път за София, а по втората – насрещната, излизане от главния път откъм Бургас и слизане към Клисура. Дясното платно има отбивка за паметника "Зли дол" и за входния портал на разсадника и служи за включване в главния път за Бургас, а лявото - за излизане от главния път от София и слизане към Клисура.
На стотина метра от моста, вдясно, на североизток, се отделя горски работен път, по който се навлиза в една от най-живописните части на клисурския Балкан.
От равнищата на първите достигнати по него височини, се откриват шеметни скали и бездни над шумно спускащите се води на реката. Гледките на юг се разширяват към близките селища от Розовата долина и разстлелите се надлъж и шир гористи върхове на Средна гора.
Пътят, на издължени серпентини, набира височина по “Кривулите” и постепенно достига средната част на Зли дол, като завършва с тясно обръщало (1,15 ч). От обръщалото се тръгва по пътека, след стотина метра се пресича поточе - десния приток на р.Зли дол, където е необходимо повишено внимание, поради опасността от отклоняване от маршрута, в дясно, по добре очертан трупчийски път. Наляво, покрай бетонен резервоар, се захваща късо стръмно изкачване. Излиза се на открит заравнен терен, обрасъл с капини и ниски храсти и след около 500 м от пресичането на десния приток се стига и до левия приток на реката.
По-нагоре пътеката с умерен наклон преминава през гора по дъга, отворена на югозапад и води до острото и стръмно било, по което предстои непродължително, но много стръмно “душевадно” изкачване на къси серпентини.
Постепенно тя се отделя от билото, като подсича в североизточна посока най-горната му част. Няколкото паднали по пътеката и множеството изкоренени дърве- та, в дясно от нея, са грозна и ужасяваща следа от развихрилата се тук през 2006 г. природна стихия.
Стръмнината завършва на заравнена седловинка по мощния хребет Гарвани-ца, спускащ се на югоизток. Недалече, в по-ниската му част, могат да се видят раз-валини от стара крепост.
От седловината се продължава с умерен наклон на северозапад, достига се опасен пропастен участък, където ерозията периодично отнася части от пътеката. За по-безопасното и преминаване, отляво, е просечен обход от около 30 м.
Следва полегато изкачване през млада смесена гора до просторна поляна (50 мин), разположена по основното за тази част на планината било, което свързва орографски вр. Каменица с местния Черни връх и огражда долината на р. Равна от запад-югозапад. От тук до главното старопланинско било през лятото на 2011 г. бяха поставени допълнително към съществуващите още 20 метални стълба, които улесняват ориентирането в района. Поляната се прехвърля покрай побит граничен камък, бетонна пирамидка и маркировъчен стълб и по прокарания през нея път за автомобили с висока проходимост, след около 400 м се достига чешмата Чаталчучур.
В мочурището наоколо лете цъфти красивата оранжева царичина. Оттук пътят се спуска през гората до десния приток на кристалната река Равна, в спокойните води на която може да се види игрива пъстърва.
Равна, както сполучливо са я нарекли клисурци, събира водите си из долинките, набраздили югоизточните склонове на върховете Вежен и Каменица, образува към средната си част водо-пада“Скокът”, след което тече от запад на изток на около 4 км на 1000 м н.в, лъкатуши из гората между брегове, засенчени с грамадни букаци, прошарени с красиво разметнали клони елхи. По надолу се спуска стръмно, за да се влее заедно с водите на Шиндарица в река Стряма.
Десният приток на Равна се преминава по широк и равен брод, пътят се изоставя като се продължава по пътека, която след стотина метра излиза на открит терен – начало на обширните тук високопланински пасища. Върви се покрай самотна сливова туфа, маркировъчен стълб № 23, полуразрушен овчарник отдясно и допълнително разставени каменни пирамидки с маркировъчни знаци.
Достига се маркировъчен стълб № 22 (25 мин), поставен непосредствено до брода през левия приток на р. Равна на път, прокаран от Розино и Клисура до изградения в района животновъден комплекс.
Понастоящем сградите са полуразрушени и необитаеми, но при крайна нужда могат да се ползват низши в овчарника отдясно, голямата битова сграда отляво или по-високоразположената Розинска мандра.
След пресичането на реката се продължава с изкачване на североизток по пряка пътека към ограденото с циментови колове водохващане и покрай маркировъчен стълб № 21 се излиза на пътя, свързващ животновъдния комплекс с мандрата. С умерен наклон по пътя се достига водно дере, по което на 100-на метра в ляво може да се налее чешмяна изворна вода. От мястото, където стичащата се по дерето вода пресича пътя, се продължава наляво, по пряка пътека, през стръмнина към полуразрушената Розинска мандра (25 мин). До тук извеждат и пътят от животновъдния комплекс и прекият път от с. Розино и Клисура, които могат да се ползват само от автомобили с висока проходимост. За отбелязване е, че по склоновете над мандрата личат следите от пътя през Рибаришкия проход (1730 м.н.в.), който отдавна е изгубил стопанското си значение.
Мандрата се подминава отляво, върви се в северна посока през пасищна заравненост, по която са разставени каменни пирамидки с маркировъчни знаци. След около 400 м се достига вдълбал се в терена ручей с издигната до него еднометрова каменна пирамида и маркировъчен стълб № 19. От тук в североизточна посока, по тясна пътека, започва изкачване през откритите южни склонове на главното старопланинско било. Вярната посока е трасирана с 3 маркировъчни стълба и указателни стрелки на самотно борче. Умереният наклон позволява за около 40 мин., считано от мандрата, да се стигне до паметника на Никола Караджов.
Тук, при стърчащите каменни блокове, на 2 май 1876 г., след погрома на въстанието, Панайот Волов, Никола Караджов, Манчо Манчев и Христо Драганов, на път към Троянския манастир са застигнати от турска потеря. В ожесточената престрелка сред скалите загива Никола Караджов (1841-1876), ръководител на Априлското въстание в Клисура. През 1955 г., на това място признателните клисурци са издигнали внушителен паметник, открояващ се на характерното странично било – разклонение на близкото главно било.
Непосредствено до паметника е възловият маркировъчен стълб № 15 (1550 м.н.в), от който при снежни натрупвания преходът към х. “Ехо” е наложително да става вляво по широкия гръб на страничното било с новопоставените през 2011 г.стълбове.В северозападна посока се стига до главното старопланинско било на 1740 м н.в.при стълб No 293 от отлично маркирания участък Каменна порта(стълб Nо 249) - хижа "Ехо" (стълб Nо 333) от маршрут "Е - 3".
При безснежни условия от стълб № 15 се продължава по едва очертаваща се
пътека в изток-североизточна посока през равен тревист терен, където липсват характерни естествени ориентири. Тук и в следващите открити части на маршрута зa улеснение на туристите са поставени номерирани метални стълбчета, като първото след паметника е с № 14, a последното, намиращо се до разклона хижа “Вежен”/хижа“ЕХО”/Клисура - с № 1. Тази част на маршрута е обгледна и живописна, с разнообразни теренни форми и растителност. За около 50 мин., почти по хоризонтал, последователно се преминават две ивици букова гора, няколко поточета, открити скалисти склонове с треви, храсти, цветя и билки и обширни, леко наклонени на юг-югоизток планински пасища. Самото разклонение “Вежен-Ехо-Клисура “ е обозначено с указателни стрелки, монтирани на стълб с № 305 от стълбовата маркировка по маршрут “Е - 3”. Тази номерация се отнася за участъка от х. “Планински извори” (стълб № 1) до хижа “Ехо” (стълб № 333).
От стълб № 305 се продължава през м. Горни Ветрови преслап (1580 м н.в.), където има табло за събитията от 1876 г., станали в района, преминава се покрай стълб № 308, където лятната пътека се отделя в ляво от зимния път и след кратко изкачване и прехвърляне на скалисто ребро се достига чешмата Сладкото изворче.
Следва подсичане на западните склонове на вр. Юмрука (1819 м н.в.) и незначително изкачване до х.“Ехо” (1675 м н.в., 1 час).
При снежни натрупвания е необходимо от стълб № 308 да се изкачи вр. Юмрука (стълб № 320), като предвижването по билния му купол става с повишено внимание над шеметни улеи и висящи снежни козирки покрай маркировъчните стълбове. При слизането по северния му ръб се ползва поставения въжен парапет.
Целият маршрут, от центъра на Клисура до хижа “Ехо”, при безснежни условия се изминава за около 5-5,30 ч.
Допълнение: Маркировката от Клисура до х.“Ехо” е доизградена и обновена, а пътеката прочистена през 2009 г. от Спортно туристическо и природозащитно дружество “Академик”- Русе със съдействието на Български туристически съюз и Русенски университет “Ангел Кънчев”.
|
За нова година, от Клисура до хижа Ехо
