|
...аз бих казал само едно нещо твърдо и сериозо: опасността от мълнии. Понякога се знае, че времето ще бъде лошо, но понякога не. Особено из Балкана... Никога няма да забравя как буквално за пет минути на билото от лято стана зима и как изведнъж се оказахме в друг свят. От ясно слънце и тихо време изневиделица ни захлупи черен облак, видимостта падна до пет метра и западаха мълнии. За пръв и последен път ми се случи в планината да се посера (е, почти) от страх и да ме обземе паника. Но дори и да очакваме лошо време, пак тръгваме. За мен единствената реална опасност, срещу която почти нищо не може да се направи, са мълниите.
Оттам насетне срещи с хора и животни - да, има опасни ситуации, но има начини да се избягнат или предотвратят. Може би аз също като повечето тук бих наблегнал на овчарските кучета. Моят опит сочи едно - те не нападат, докато си далеч от стадото. Само лаят и предупреждават. Когато заобиколиш стадото на едно прилично разстояние, вървят между теб и него през цялото време, докато се отдалечиш. Но винаги може да се изпадне в ситуация, когато не може да се заобиколи стадото или пък да го видиш твърде късно... Не съм изпадал в такава, не знам ккаво може да ми се случи. Номерът е да се ходи в група и групата да не се разкъсва при среща с куче. Тогава се замислят повече, преди да предприемат нещо. Колкото до тоягата - аз не смея да я използвам. Смятам, че става по-лошо. А за щеки... същата работа. Пък и зависи от кучето. Миналото лято в Кавказ се срещнахме с една кавказка овчарка. Един от групата се беше отделил малко, на него налетя. Щеките му после целите бяха на дупки и за нищо не ставаха. Ако беше тояга, щеше да я прекърши.
Дивите животни бягат - дори глигани с малки. Мечка с малко не съм срещал, не знам как е. Остават циганите, с които понякога можеш да се срещнеш в по-ниските части на планината. Моите наблюдения са, че като цяло са дружелюбни. Въпрос на подход. Но и там майката му е групата. В стадото е по-сигурно, нали така? Аз лично съм срещал много пъти цигани - да берат боровинки, хвойна, жълт кантарион, също така дървосекачи... винаги срещите са били нормални и сме разговаряли човешки. Вярно, никога не съм бил сам. Двама, трима и повече. От тях обаче лоши впечатления нямам.
Виж, сещам се сега друга опасност, но тя не е толкова страшна. Мотористите. Които изскачат от пътеката пред теб доста бързо. За щастие се чуват отдалеч. На тях по-скоро ме е яд. Доста части от Балкана им станаха трасета за надбягване. Били те национални паркове или резервати. За другите планини не знам.
Мен лично адски ме е страх от змии, затова винаги ходя със стабилни обувки и дълги панталони. Често съм срещал, винаги съм ги виждал навреме. А те бягат, не нападат ей така, за кеф.
Хубаво е не там, където ни няма, а там, където никога не сме били
|
Като оставим настрана шегите, [re: Tupekc]
