Съжалявам, че си останал с такова впечатление. Уверявам те, че ушите ми са винаги отворени за критика. Съгласен съм например с твърдението ти, че явно не бива да публикуваме подобни пътеписи (за снимките бих могъл още да поспоря). Вече съжалявам искрено, че го направих, и поднасям извиненията си на всички засегнати. Интернет е прекалено широк форум за обсъждане на подобни скитосвания. За свое оправдание мога да кажа само това, че според мен не е редно човек да се спотайва гузно, когато вярва, че не е направил нищо лошо. Тази ми вяра според мен не е религиозна, нито се основава на някакъв краен егоизъм, а на очевидни факти, която теза бих могъл да защитя. Действителността обаче е такава, че няма как да не се съглася с теб, че "публичното говорене в интернет създава групови и масови нагласи и моди, а освен това предоставя леснодостъпна и точна информация". Макар че, ако погледнем от друга страна, надали "гордите ездачи" на бъгита, моторни шейни и всякакви други бръмчилки кръстосват планините точно благодарение на моите или други подобни писания. Нито пък убийците (не ми се обръща езикът да казвам "ловци"), които в събота вечерта гърмяха някъде в Централния Рилски резерват, бяха там, защото бяха почерпили някаква жизненоважна информация от нашия клуб. Това, което Павел искаше да каже (и с което аз съм съгласен) е, че такъв фин въпрос като опазването на природата се решава (доколкото изобщо е решим) само до 5% с формалното спазване на закони и до 95% чрез създаване у хората на усещане за нейната ценност (за което се надявам, че спомагаме с нашите пътеписи). Трябва не толкова да "капсулираме" някакви зони просто за да ги има (защото в този си капсулиран вид те нямат особена ценност за нас хората, нали така?), колкото да се научим да пребиваваме там така, както пребивават глиганите и мечките (да цитирам пак Павел), а не както пребивава един посетител в кръчмата или в увеселителния парк. Капсулирането е крайна и отчаяна мярка и практиката показва, че не е особено ефективна.