Прегледах цялата тема и ми направи впечатление, че нито веднъж никой не е споменал една проста думичка, която обобщава цялата ситуация - думата е ЦЕНЗУРА. Става дума за заглушаване и потушаване гласа на всеки, който си позволява да не е съгласен с политиката на тези, които държат парите и съответно властта да определят какво може да се чуе, какво може да се прави, какво /в перспектива/ може да се МИСЛИ даже и какво не в територията и сред народа, които , както изглежда, собствениците на капиталите владеят.
А наличието на цензура /нека някой отрече , че такава съществува и че никой не е в състояние да я разобличи и спре - просто защото НЯМАМЕ ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО, а службенско-мутренско/, та наличието на цензура е основен белег за незачитане и липса на свобода в едно общество - хората просто не са свободни, а правата им съзнателно, нарочно и целенасочено не се уважават от властимащите и собствениците на капиталите.
И тук не става дума само за нарушаване на правата и свободата, а преди всичко за целенасочени действия ВЪВ ВРЕДА на обществения интерес и за действия на отнемане на ресурси ЗА СМЕТКА на обикновения човек и обществото, недорасло да потърси сметка на вредителите.
Та... да обобщим. ПИБ е упражнила натиск върху собствениците на ДИР-а за недопускане и заглушаване на изнасянето на изобличителни факти относно същността на нейната дейност, интересите на неините собственици и влиянието на техните действия върху природата.
Това е клуб ТУРИЗЪМ и когато интересите на обикновените туристи /интереси съвпадащи с обществения интерес за запазване на богатството, наречено ПРИРОДА/ са нарушени, би било нормално да можем да надигнем глас и да си кажем нещата такива, каквито са. Е , както изглежда, в случая не можем или поне се стараят да не ни дават такава възможност - дали чрез цензуриране, дали чрез дискретно изтриване на теми, дали чрез подигравки с ефективността на всякакъв протест.
Всъщност това не бива да ни учудва, след като онези, които ни следяха, подслушваха и ни портеха за вицове или дълги коси или неучастие в маратона на вестник"работническо дело", които ни и дебнеха и пазеха да не погледнем отвъд желядната завеса преди двадесет години, днес са /те или децата им/ крупни капиталисти, собственици на същите тези институции, упражняващи ЦЕНЗУРА.
|