Какво пръвим в същност / Хоби, Развлечения / Туризъм

Отговарям тук на всичките ти постове до момента.

Първо, не виждам тук някой да смята че дира е свързан с ПИБ, както и не виждам тук криза на доверието - било към дира или към каквото и да било. Включително не става дума за доверието в банката (макар че думата доверие, отнесена към юридическо лице винаги има доста по-ограничен смисъл от доверието по принцип), а за лично социално и прочие отговорно отношение към политиката на ръководството й.
В конкретния случай не вярвам някой да си мисли, че дира е протеже на банката. Просто нещата са протекли по стандартната схема - някой заинтересован е научил за темата, не му е харесала и е потърсил контакт с лице със съответните права в дира (може през някой директор, но може и директно да е контактувал с някой админ на лична база). Най-вероятно заинтересованият е прибягнал до метода на убеждението, евентуално в зависимост от ситуацията и личните си стереотипи - в разновидността му с моркова или с тоягата. Друг е въпросът какво ще направи дира сега (как ще излезе от конфузната за него ситуация - ще се опита да я потули или ще се извини на потребителите и ще накаже виновните), когато нерегламентираното действие изтриване без основание е факт и как това ще повлияе на нашето по-нататъшно отношение към самия дир като среда за общуване.

Второ - няма действие с нулево КПД. Още повече - няма мисъл без ефект. Има огромно значение какво си говорим където и да е, защото говорейки го, ние си го мислим, а мислейки за нещо, което искаме (или не искаме) да се случи, ние удряме на едно и също място и колкото сме повече и колкото по-често говорим и мислим за това, толкова по-често удряме там и толкова повече доближаваме момента, когато преградата ще се строши и нещото ще се случи.

Трето - банката, както и всяко юридическо лице със стопанска цел, както е известно (справка - "Корпорацията") не притежава свойства като съвест, състрадание, добродетелност, обич и т.н. Благотворителността на такава институция е чисто лицемерие, освен ако може да се разглежда не като нейна, а като личен акт на живи хора от персонала й. Истинската ни цел дори не е банката, защото по дефиниция тя не е способна даже да ни разбере. Банката като една машина програмирана за максимална печалба би се съобразила с нас, ако ни идентифицира като фактор, влияещ на числата в баланса й - това е метода на грубата сила. За мен правилната цел, правилното място, където трябва да са насочени постоянните ни и непрекъснатите ни усилия не е "грубата машинария" на тази или онази банка, на тази или онази вятърна мелница, а това в нея, с което имаме най-много общо - хората. Ако тези хора се научат да виждат последсвията на постъпките си в пълнота, а не само като някакви цифри в някакъв баланс и не само като суха парА в портфейла или в сметката си, ако започнат поне малко да оценяват нещата от гледна точка на това какво непреходно благо им носят те (защото никой не е взел парите или хотелите си в гроба, нито пък някой истински го е обичал заради тях било след смъртта му, било приживе), това ще е достатъчно за промяната. Защото балансът е една математическа игра с безброй много решения. И от човека в машината зависи кое от тези безброй математически правилни решения ще избере. Когато човека вижда зад числата неща като здраве, красота, вдъхновение, полезност, обич и т.н., тогава не му е все едно как ще изравни системата уравнения, а ще добави в нея и уравнения, включващи тези категории по някакъв начин. Така крайното решение няма да е произволно избрано и следователно произволно вредно за всичко друго освен за нетната печалба, а ще е едно от милионите решения с МАКСИмална печалба, което обаче ще има МИНИмална вредност (според това колко и какви критерии е добавил математика при избора на свободните членове на решението).

Това не го казвам просто така, убеден съм в него - ИМА възможност машината за печалба да работи и да не вреди. От всички нас зависи да накараме тази машина да включи в сметката и всички вреди, които причинява и чак след това да търси максимална печалба. Защото тя РЕАЛНО заедно с продукта си, ни продава и вредите от производството му. Изгодно й е да го натика под килима ни, за да не го видим докато не се разсмърди много. Но когато стане ясно, че няма вече балами, дето да позволяват да им тикат това-онова под килимите, по най-естествен начин в системата уравнения ще бъдат включени и такива, които отразявт вредите, които до сега са отивали под килима, както и страничните ползи, които досега са оставали незабелязани.

Това е единия аспект, който по-горе споменах като метод на грубата сила. Той работи на принципа на принудата и на необходимостта. Основните му недостатъци са, че е селективен и винаги закъснял - работи само за случаи, за които ВЕЧЕ е доказано, че е необходимо, т.е. избягват се само вреди, които неведнъж вече са се случвали, при това в значими размери. Като при всяка принуда, и тук винаги има стремеж да се избегне съобразяването с нея винаги, когато това би довело до по-малка санкция от очакваната печалба.
Пример: Грижата на гувернантка към чужди деца. Тя е длъжна да се грижи за тях, защото за това й плащат. Но когато начинът й на мислене за тази грижа е като за зъдлжение, това ограничава полезността й за децата.

Другият аспект, за който казах, че е по-добър (макар че и двата имат своето място и са от значение), работи чрез живата компонента на машината - чрез личния избор на математиците, имащи грижата да избират свободните компоненти на решенията. Винаги има еднакво печеливши решения, които обаче са с различно съотношение обобщена полза / обобщена вреда и изборът между тях не е задължително да се отрази негативно на числата от баланса, а дори напротив - дългосрочно би се капитализирал в приходната му част. Този метод е разумен и далновиден в смисъл че има способноста да отчита последствията преди да се случат и да работи превантивно. Не е нужно вредата да се е случвала и да е била доказвана много пъти, за да я избягва - достатъчно е да може да я предскаже. Мотивът тук не е наложено задължение, а искрена загриженост. Това е истински работещ подход.
Пример: Грижата на човек към децата на негов приятел. Той не е длъжен да се грижи а тях, но се чувства полезен, когато го прави и вършейки го по своя воля, той не измерва усилията си в пари, а в ползата за тези деца. Затова той е склонен да даде от себе си толкова, колкото е нужно (вместо за колкото му се плаща).