|
Прибираме се в неделя с Дженгала от Алиботуш, гледам мъгли в София, чета прогнозата на НИМХ за понеделник в планините: "слънчево, топло, и приятно, изключително подходящо за туризъм". Прогноза за кофти време след това. Брей, ясно, ще се ходи някъде, не е за изпускане. Звъня вечерта на Дони, той ми вика ОК щом казваш, тръгваме, но до сряда наобед да сме се върнали. Супер, тръгваме!
В 9:00 вече крачим от спирката в Говедарци нагоре, през гората си имаше пъртинка до Мечит. Там наляхме вода, хапнахме, и в 11 със снегоходките нагоре. Хубава пъртина от моторни шейни, почти чак до билото. А времето: страхотно, както бяха казали от НИМХ. Топло, слънчево, просто идеално. Като излязохме на билото, леко духаше, и беше як фирн, като бетон. Само за ходене. Викам си, за ръба на Мечит ще трябват котки, сложихме ги там. Ама по-скоро не трябваха, там не беше фирновано никак. Нищо де, с котките. Важно е да се мине през самия връх, и после да се слезе пак по ръба (а да не се подсича). Козирки нямаше. Гледките бяха страхотни. Стърчащи клекчета много помагат при качването там.
След техничната част, пак сложихме снегоходките, минахме следващото междинно връхче, и стигнахма отклонението за Кобилино бранище. Добре де, ама е 4 часа, времето прекрасно, а знам от Алиботушкото ходене, че е пълнолуние. Няма смисъл толкова рано да слизаме долу. Оставихме раниците при един кол, вързахме ги добре, и айде към Лопушки връх. Той е малко по-далеч отколкото изглежда, ама не е особено далеч ;). Там гледахме залеза, огненочервен (снимки обаче нито един от нас не прави...). На връщане малко преди да стигнем кола с раниците вече стана тъмно, и изненада, месечинката нещо не изгрява. Молихме й се да изгрее "Светни, Месечинко..." ама не искаше. Сетих се за началото на един Пирински танц от концерт на "Българе", ето този: http://www.youtube.com/watch?v=V1PYrqkdYeg&feature=related
. Ама не искаше да светне. Не знам защо, нали само преди един ден на Алиботуш, Луната изгря още преди да залезе Слънцето. Явно нещо ми куца по астронимия, аз си знам че хич не ми е ясно как точно Луната и Слънцето се въртят около Земята (и на който и да си го призная това, винаги получавам отговор че наистина хабер си нямам от астрономия).
Както и да е, без Луна, по челник трябваше да намерим заслона. Челникът бая слаб, ама не беше много трудно намирането. Нощното ходене при ясно време е много по-лесно от ходенето в мъгла, добре се убедих. При намирането на заслона използвах че е точно на главния Балкански вододел, в ниска част, на една заравненост. Движехме се малко вляво от коловете, целенасочено, после карахме курс надясно и надолу, и четвъртото "черно" се оказа че не е поредното клеково гнездо или скала, а самият заслон.
Там ми е много уютно, за втори път ходя зимата на заслона. Благодарности за ремонта миналата година! Толкова хубаво местенце за нощуване е това. Печка не сме палили, а и не беше студено. Вода си имахме като за вечерта, мързеше ни да ходим за вода, та сутринта чак си наляхме от Права река, без проблем (за разлика от Април миналата година...).
Първоначалният ми план беше да ходим към Мальовица, ама с това отбиване до Лопушки връх, нямаше много логика, защото Попова капа е толкова близо до Лопушки връх. Да го подсичаме пак като сме го качили вече не е много естетично. А Водния чал се издигаше величествено, та затова още на Лопушки връх ми дойде идеята която и реализирахме.
Сутринта не бързахме, към 9 чак тръгнахме с налята вода, закусили, и наспали се добре. Каването на Водния чал беше леко уморително, пъртина не се биеше особено лесно, но клекът като цяло беше добре покрит. На най-стръмната част, не беше фирновано, със снегоходки просто не се получаваше, и се оказа най-удобно просто с обувките без нищо под тях.
Този ден времето не беше чак толкова добро, духаше силен (но не много силен) южен вятър през по-голямата част от времето докато сме на билото, и имаше високи облаци (без да намаляват видимостта обаче). Но не беше така слънчево като предния ден. Вятърът носеше сняг, много красива гледка.
Слязохме към Маринковица, почти до реката, и там дадохме курс надясно, хванахме гората, която там е рядка, и удобна за ходене, по не много стръмен склон излязохме на пътеката от Рибни езера до Кирилова поляна, добре оформена от моторните шейни. И така, надолу по красивата долина. През Кирилова поляна, и в 7 бяхме на Рилския манастир. Там беше много приятно за спане, 12 лв., и истинско спокойствие (манастирът тогава не е това което сме свикнали да виждаме в неделя по обед, а е доста тих и спокоен).
Днес сутринта, изненада, вали ... дъжд. Като излязохме от манастира, яко се хлъзгаше всичко. Автобусът от 9 за Дупница го няма. Много било зле положението по пътищата. Но дойде един джип, който решил да изпълни ролята на автобуса, та ни закара до град Рила. Шофьорът ни обясняваше че сме улави: аз не знам какво точно значи улави, ама той беше човек който ми вдъхва респект и знае какво говори, така че щом така казва, значи сме улави, каквото ще да значи това ;) От гр. Рила до Благоевград, после до София. Не беше лесен превоза с тези поледици, ама стана.
Страхотна двудневна разходка из зимна Рила си направихме!
Поздрави и до скоро,
Калоян
|
Разходка из Рила: от Говедарци до Рилски манастир
