Лятото на 2007г. пътувах доста с влакове и отделих време за писане на пътеписи, докато пътувах. Няма по-хубаво наземно МПС от влака за писане:)

Пътеписите ги събирам в дневник за спомен:)

Един от тях е този:

От 20-23 юли взех участие в специалния поход 100км за 24ч по централното било на Стара планина. Старта беше на х.Мазалат в 6ч. сутринта, а финала беше на х. Ехо до 6 часа сутринта на следващия ден. Участие взеха над 30 туристи. Сега за мен: До връх Ботев се движех с прилично темпо – без да бързам и с малки почивки въпреки мъгливото време. След Старопланинския първенец времето се оправи – настана слънчево време с приятен ветрец, но проблемите при мен започнаха. Напротив, бях си много добре с краката и не се чувствах изобщо изморен от дългото ходене.Но стомахът ми започна да ми тежи и това ме изтощава, докато ходя. Преди да тръгна за Стара планина от София се отказах да взема туристическата раница, а само малката – ученическата, за да ми тежи по-малко на гърба ми за този тежък поход. Обаче това се оказа голяма грешка – малкото ми храна, която взех, мислех че ще ми стигне, свърши рано-рано. Усетих голям глад и стомахът ми започна да ми тежи. Едва-едвам успях да се качя на най-алпийския старопланински връх Купена. Разписах се в тетрадката, която стои в една метална кутия на върха и се унесох в голяма почивка. Мислех, че аз съм последният участник от трасето на похода и няма повече участници зад мен. Реших да прекратя участието заради здравословните проблеми, възникнали от малкото ми храна, която сме взел...
Дълго време се чудех по коя пътека да сляза от планината – на север с нощувка на х. Амбарица да се оправя и после на следващия ден - до с. Черни Осъм. А другият вариант беше на юг – до Карлово през х.Хубавец. И двата маршурта са ми много добре познати и скоро съм ги минавал. По-приемливо беше да сляза на север, че е по-близо хижата Амбарица, но от Черни Осъм щеше да ми излезе скъп транспортта до София през Троян, докато от Карлово е по-евтино – с влак.
Но в този важен момент за най-голяма изненада на върха се от изток се появиха двама туристи Радо от Варна и Георги/кибик/. Оказва се, че не бях последният турист по трасето от похода 100км за 24ч. Те ми дадоха една много хубава и сочна краставица и се почувствах по-добре. за което още веднъж благодаря на двамата. Тогава реших да не се отказвам от похода засега и продължих заедно с двамата туристи по билото до следващата спирка - х. Добрила. Като влязохме в нея, телевизора в столовата беше на канал БТВ и тъкмо започнаха новините – значи точно 19.30ч сме пристигнали. Реших да стискам зъби до следващия пункт по пътя – х. Дерменка – и там да реша дали да продължа или да се откажа. В резервата Стенето изпратихме слънцето и беше красиво. Стигнахме х.Дерменка по челници. Като седнахме в столовата, по телевизията вече започнаха новините по БТВ от 22ч... Хм, интересно съвпадение...
И там реших да продължа още, но на следващата спирка – заслон Орловото гнездо окончателно се отказах – не се чувствах комфортно за този и реших да не рискувам. Часът беше точно 0.00ч – значи съм извървял точно 18ч пеша от старта на похода. Пожелах успех на Радо и Георги да стигнат успешно и благополучно на х.Ехо. Аз бях сигурен, че ще успеят, защото с нормално темпо и почивки от з. Олрово гнездо до х.Ехо се стига за не повече от 5часа, значи някъде към 5ч трябва да са стигнали до финала. Изпих един божествен чай и се унесох в дълбок сън на нара на втория етаж на заслона. На следващият ден се събудих чак към 11ч и нещо. Чувствах се прекрасно и нямаше следа от здравословните ми проблеми от вчера. Не ми се слизаше от планината – най-близо беше с.Кърнаре и реших да се пробвам на автостоп на Троянския проход, който беше само на 50 минути от заслона. Като стигнах прохода и започнах да стопирам преминаващите коли за юг, от х.Ехо се появи турист - Станислав! Той си беше оставил колата на паркинга под паметника. Закара ме чак до Карлово, защото той е от Пловдив и се прибираше натам. Благодаря му още веднъж за превоза! От него научих,че Радо и Георги, с които се движех от вр.Купена до з.Орлово гнездо за съжаление не са успели да стигнат х.Ехо. Отказали са на х.Козя стена, защото са били уморени от тежкия поход. Но живот и здраве, разумно решение са взели двамата.
Прибрах се в София от Карлово с влак. Въпреки здравословните проблеми мога да кажа, че съвсем изкарах хубаво.Толкова много различни красиви картини видях през погледа ми за толкова кратко време! Пак ще взема участие в този поход и разбира се, че ще направя внимателен подбор на храна и ще взема повече плодове и зеленчуци.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите