И аз ще си кажа - направих моя Ком - Емине. Тръгнах с три приятелчета от Стара Загора. Дружината ни се разпадна още на втория ден, когато след дългия и изтощителен преход за деня, започнал още призори и приключил след няколко загубвания по неволя на връх Мургаш някъде около полунощ, моите спътници решиха че им стигат толкова приключения и се отказват. Продължих пътя си като през деня ходех сам, а вечер по хижите съдбата ме срещаше с какви ли не познати и непознати хора, като тези срещи бяха коя от коя по-интересни и приятни за мен. Имаше няколко дъждовни дни. И тогава ходех, но по-малко. Мокър, кален и уморен стигнах до х. Чумерна, където настигнах едно момче, което също като мен вървеше към Емине само. Продължихме заедно. Колегата беше завършил оперно пеене. Как да ви опиша ситуацията при която си вървиш през гората и слушаш на живо арии из незнам си коя опера. Е няма такова весело пътешествие

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите