Да кажа и аз накратко...
Понеже лани извървях разстоянието по нормалния начин с групата, реших, че тая година трябва да измисля нещо ново, за да е интересно. Наумих си един малко по-дълъг вариант на маршрута: от вр.Мазалат до вр.Вежен, като целта ми беше да изкача в рамките на 24 часа 16-те (това малко зависи от начина на броене) най-високи върха на Стара планина с изключение на Миджур(последният отпада поради разбираеми причини).
В четвъртък поради разнообразни и все субективни причини не успях да тръгна рано и пристигнах с пътнишкия влак в Карлово в 12 часа. Изнесох се къде на стоп, къде пеша до гара Търничени в голяма жега за цели 4 часа. Това забавяне много допринесе за провала на плана ми. По баира към Триглав стигнах в 20:30 вечерта до м.Белите извори доста ниско под вр.Мазалат. Непознаването на терена и късното тръгване осуети идеята ми да спя на самия връх или близо до него, за да запазя сили за решителния ден.
В петък тръгнах в 5 часа, което също се оказа доста късно предвид идеята ми. Трябваше да изкача около 450 метра височина до вр.Мазалат, което ми отне 1 час и доста ценна енергия, която бих могъл да си спестя. На вр.Мазалат бях точно в 6 часа. Минах през върховете Пиргос, Малък и Голям Кадемлия и се включих в основното трасе на седл. Чим колиба. Бях обаче закъснял и групата беше минала вероятно около половин час преди мен, виждах последните няколко души на 1-1.5 км пред мен по пътя.
До вр.Ботев изпреварих около 6 човека и на заслон "Ботев" успях да настигна основната група, която беше спряла за по-дълго време, за да обядва. Желанието ми да ги догоня ме принуди да вървя дотам почти без почивки, което също не беше много добре.
Нататък се движих с най-голямата група, която към края се състоеше от 12 човека. Предвид идеята ми, изкачих и вр.Малък Купен, който другите заобиколиха по пътеката. Дори на билото беше доста горещо, а аз носех тежка раница и малко вода, което също бяха грешки.
Като пристигнахме на "Ехо", бях твърде уморен и с доста болки на разни места, за да се прежаля да вървя още най-малко 4 часа до върховете Каменица и Вежен. Освен това, 24-часовата идея така или иначе пропадаше - имах останали само 2:30 часа на разположение и в текущото си физическо състояние нямах никакъв шанс да стигна толкова бързо до Вежен. Така че останах да спя на "Ехо". Изкачените върхове-първенци останаха 14: (по реда на изкачването им) Мазалат, Пиргос, М.Кадемлия, Г.Кадемлия, Юрушка грамада, Параджика, Ушите (качих само по-високото ухо), Ботев, Безименния, Жълтец, Млечния чал, Г. Купен, М.Купен и Амбарица. Разбира се, минахме и през няколко по-ниски върха.
Миналата година също исках да стигна до Вежен, но пак не ми стигнаха силите. Ядосах му се вече на този връх и смятам, ако е живот и здраве, да довърша друг път започнатото... с обеца на ухото от всичките поуки, които извлякох.
Иначе ходенето беше супер (е, поне преди последната 1/3, която си е чист мазохизъм), компанията - много силна и печена, времето - великолепно (даже малко в излишък, че жегата беше прекалена). Искам да изкажа голямата си благодарност и уважение към нашия Организатор и Войвода Станислав, поздравления за хубавата идея и чудесната реализация и дано все така ни предвожда всяка година! Благодарност и на всички участници за приятната компания и незабравимото прекарване. Хайде, до нови баири!
|