Въпросът, който поставяш ме вълнува от дълги години. За съжаление не съм попадал на видимост над 150-180 км по въздушна линия от връх. Иначе от самолет на височина 8700 м при полет от Варна до София още с издигането съм виждал като на длан цяла България, лентата на Дунава и Карпатите. Представяш ли си, разхождайки се в самолета от левия илюминатор до десния напр. някъде над Горна Оряховица виждаш едновременно Родопите-Рила-Пирин (на юг) и Карпатите (далеч на север).

Сега ще ти кажа какво съм чувал. Чувал съм, че през ноември наблюдател от метеорологичната станция на вр. Мургаш е виждал ясно Карпатите. От приятел съм чувал, че от вр. Св. Илия над нос Емине през декември е виждал висящите мостове на Босфора и високата част на Цариград (това са към 220 км!). Чувал съм, че от Вихрен се виждали на запад абсолютно всички Македонски и Албански планини.

Четох в едно списание, че някакъв геофизик изчислил зависимостта между степента на ясност през студеното полугодие, надморската височина на мястото, от което гледаш и разбира се, височината на обекта, който гледаш. Спомням си, че при кристално ясно време радиусът на гледката, която можеш да обхванеш от Евререст например достигал до 700 км, а далечни заснежени върхове можели да се засекат и на 1000 км. Е, за нашите сравнително ниски планини няма да е така; според мен максимумът, който можеш да обхванеш от Мусала, Вихрен и Ботев е до 220 км.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите