...продължение TombFinder III...
Отдавна се канех да посетя района на селата Овчево, Фотиново и Бенковски в южните части на Родопите. Долината по горното течение на река Върбица между Златоград и Момчилград и заградена от юг от склоновете на Гюмюрджински снежник (най-висок връх и за Източни Родопи- Вейката-1463м), е наситена с тракийски скални гробници и причудливи скални образувания.
Потеглихме с колегата родом от този край в събота за да изпреварим снежния фронт и добре сме направили, защото още нямаше да сме се измъкнали от там ако бяхме останали повече. Подминахме Джебел, после загърбихме и острото риолитно било на Устра с едноименната крепост и се спуснахме в село Овчево.
Според информацията ми тук се намираха се тук поне 7 скални гробници. Намерихме бързо две от тях в самото село- в двора на изоставена къща накрая. Двете са на една скала на 4 метра една от друга. На тръгване от тях видяхме край дувара на една къща много добре запазени два успоредни реда всечени в скалата стъпала, водещи нагоре. Видяхме улеи, ниши, още стъпала и други следи от траките, потвърждаващи предположението ни, че около такова струпване на мегалитни гробници не може да няма по-голям комплекс и други светилища. От скала на скала се отдаличихме от селото, а една скала високо в гората над тясно дере ни привлече и я щурмувахме през драките по сипея. На едната скала имаше много ниши, обветрени, разширени и почти слели се с времето, останки от скална гробница, дълбоки всечени дупки. Оказа се, че било заразна тръпката да откриеш нещо древно и неизвестно, забутано в джунглата без пътеки. Колегата се запали и продължихме обиколката. В селото се опитахме да разпитаме за другите гробници, но двете момчета, които ни придружиха за гидове, не знаеха за тях. Аз се спуснах по едно дере, не намерих следи от траките, но природата се беше погрижила да не остане напразно ходенето ми - намерих по отмитият от рекичката пясъчник страхотни скални гъбки.
Около Фотиново разгледахме разровена от иманяри могила, интересна скална глава или гъба на метри от нея и скална пещера с дълбоки тунели наблизо.
Преди първите къщи от централната махала на село Бенковски отдясно на шосето се открояват две скали, които бях виждал в пътеводител за Златоград, описани от Божидар Димитров като тракийско светилище. Наистина личаха ниши, басейнчета с оформени улеи по повърхноста. По пътя за Златоград преди мах.Дедец, пак от северна страна на шосето на 50метра се откроява Гъбата- природна забележителност, кацнала на една скала. Слънцето проби тъмните облаци за да добави драматизъм на появата на гъбата. Близо до Бенковски пък се натъкнахме на друга скала-Лъвът, малко над реката. Въобще интересната структура на скалите е дала чудесна възможност на природата да вае причудливи форми, а на траките да си "оставят ръцете" на доста от тях.
В село Ягнево въпреки снимките, две жени не можаха да се сетят за гробници. Накрая се оказа, че добре оформената тракийска гробница се намира в двора на една къща в селото, пазена от вързано до нея куче. Ако дъното й не беше пълно с вода, сигурно щеше да бъде използвана за складиране на дърва. Иначе в правилните дупки на покрива й практично бяха забити колове от навесче. Докато се провирах с колата по калните сокаци, се озовахме между два високи каменни дувара, на по една педя от страничните огледала, в уличка, сякаш изскочила от Средновековието. На съвсем случайни камъни край селото откривахме нови следи от ритуални жертвеници. На юг се разкриваше страхотна гледка към стръмния хребет по границата на Гюмюрджински снежник.
В махала Мъженци имаше табела за Археологическа пътека, която би трябвало да ни изведе на следващата гробница, но табелите стигаха само до място, пригодено за пикник. Въпреки въпросите ни към местните, никой не знаеше къде се намира. Накрая на късмет я открихме на самотна ниска скала на около 500 метра от селото.
След махала Горни Веслец се намираше другата скална гробница. Тази е с два отвора, отпред и на тавана. Може би повечето са я виждали по BTV. Имаше репортаж за ритуал сред местните за навързване на парцалчета за здраве по клоните на дървото пред гробницата около Гергьовден.
Привечер отдъхнахме за час в едно кръчме във Фотиново. Научихме за други интересни места- диви местности по границата, изоставени махали с каменни къщи. Кръчмарят потвърди историята за търговски път на камилските кервани в района, като дете бил виждал такива странни животни. Колегата ми беше посочил линията на стотиците метри набити камъни като друм, може и римски да е бил. Преди време по него са минавали камили със стоки за Беломорието. Както и навсякъде в южните Родопи, поставянето на границата след 9-ти разкъсва исторически традиции, търговски пътища и поминък. Затова големите надежди на местните са към отварянето на ГКПП на Маказа, развитие на селски и исторически туризъм.
Снеговалежът превърна връщането във рисковано влачене след стоповете на автобус, усложливо биещ ми партина чак до Хасково.
|