|
Ден осми: “Кашана” – “Планински извори” – 6-7-8 часа ????
Хм! Чета дневника с надеждата, че нещо ще ми просветне. Но уви, там също е много постно. За сметка на това пък ще има снимки.
Предварително предупреждавам, че от маршрута нямам никакъв спомен. от “Кашана”, вървяхме първо нагоре и се оглеждахме , после качвахме и слизахме някакви върхове... и в ранния следобед стигнахме на “Планински извори”. Мога само да спомена характерното за тази част на Стара планина заоблено и тревисто било. Най-омразният ми терен за ходене. Еднообразиие, монотонност и скука. Което води до по-бърза умора. Маркировката беше добра, колова и никъде не се изтърваше. Разбира се, казвам това, без да ни е захлупвала мъгла. Дори и в такъв случай обаче едва ли бихме имали проблеми – пътеката беше ясно очертана почти през цялото време, а колове не липсваха. Абе с една дума – нищо характерно и особено не мога да кажа за маршрута.
Ето ви Галя на Свищи плаз, за разнообразие:
Какво друго? Най-важното, което се случи през деня, бе това, че се с Радо. Свърши му отпуската на човека и го изпратихме над хижа “Свищи плаз” да слиза надолу.
Имахме и идеята да стигнем до “Ехо” през този ден, за да понаваксаме. Отсега ви казвам, че не стана. Не ни се ходеше по тъмно, а щеше да се наложи, ако бяхме опитали. Пък и коляното на Елка отиваше на все по-зле.
Ето една от почивките ни, вече без Радо в състава. Хем да се види хубаво билото:
Някъде над х."Паскал" сме. В дъното върхът е "Свищи плаз".
И от дневника, разбира се!
Галя:
Разговор между Кольо и Ясен: Къде ни е подслушала, не ми е ясно...
К.: Как си с пришките?
Я.: Само две ми правят проблеми.
К.: Аз имам пет лепенки на левия крак.
Елка:
В х.”Планински извори” сме. Отказахме се от идеята си да стигнем до “Ехо” до довечера. Ясен, Николай, Галя и аз играем карти. Другите двама спят. Сутринта, на разклона за х.”Свищи плаз” изпратихме Радо. На всички ни бешемного гадно, но уви. Той просто трябваше да се върне в Стара Загора, при жената, дъжерята, работата, тъста и тъщата, стажа и дебелите томове по хирургия.
В тая връзка ето ви част от сбогуването на Радо. В силно съкратен вид е, защото има излияния, които мисля, че не върви да стават достояние на кого да е:
И така, стана време да си ходя. Много ми е мъчно, но дългът ме зове. Мили мои приятели, благодаря ви за всички тези приятни мигове! Просто няма перо, с което да изразя възхищението си от вас.
После................................................. и пак:
Желая на всички успешно да преминат целия преход и да се топнат в Черно море.
Чао! Обичам ви!
И се връщаме пак на Елка:
Днешният преход беше доста бърз – темпото беше двойно по-бързо от обикновеното (нали се бяхме засилили към “Ехо”) Временцето беше супер – само на билото ни подуха добре. Аз проклинах женското закопчаване (вятърът от север се наблъскваше в отворите между копчетата и изглеждах като балон). Имаше само две големи изкачвания – на вр.”Косица” лично аз бях изплезила език до кръста. Почивките не бяха големи. Просто не е за вярване, че толкова бързо “влязохме в крачка”.
В момента сме приключили с вечерята, всички сме на чай, кафе и сладки приказки.
Липсва ни Радо. На всички. Без изключение. Просто той е от онези светли хора, с които бързо свикваш, а раздялата е доста мъчителна.
Забравих – снощи Галя беше направила страхотна юфка, така че закусихме супер.
Моис готви овесени ядки за утре сутринта.
Мдааааааааа.... Това е съществен момент. Свършихме яденето нея вечер. Закусвахме на другия ден с овесените ядки, които свари Моис, а как изкарахме деня... Ще почакате още малко. Във всеки случай аз умрях от глад.
За сметка на това пък не съм се лишавал от духовна храна. Нали пристигнахме рано и по светло, денят беше хубав, настроението също... Пък и за какво съм помъкнал книжки? За да ги чета, разбира се:
  
Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене
|
12 Август [re: Яceн_]
